Сподели, , Google Plus, Pinterest,

Принтирай

Публикувано на

Как да се справим с емоционалното преяждане

емоционално преяждане

Дългото пребиваване в домовете ни по време на извънредното положение постави фокус върху храната. Работата от вкъщи, стоенето в близост до хладилника, по-интензивното пазаруване рефлектира върху навиците ни на хранене и килограмите ни. Много хора констатират, че са напълнели, че са загубили предишната си форма и това се дължи до голяма степен на факта, че се прекалява с храната.

Всеки от нас е преяждал поне веднъж и познава това усещане. Но съществува състояние, наречено компулсивно преяждане или хиперфагия, което се различава от обикновеното преяждане. Хората, страдащи от този проблем, са били изправени пред огромно предизвикателство по време на извънредното положение и вероятно са усещали още по-тежко затрудненията си.

Какво точно представлява компулсивното преяждане?

То започва освен с усещане за глад, и с тревога и емоционално напрежение, което изглежда, че може да бъде потиснато само чрез храна. Храната обикновено се приема бързо и се дъвчи малко. На едно такова хранене се приемат огромно количество калории и основната храна, която се поглъща, е вредна. Хората имат усещане за загуба на контрол понякога още преди да са започнали да се хранят. Могат да започнат да ядат дори, когато не са гладни. Накрая, освен физическия дискомфорт, се чувстват виновни, тъжни, гневни на себе си. Срамът също е емоция, свързана с преяждането. Именно заради срама често хората ядат тайно и близките им не знаят за възникналия проблем. Понякога всичко приключва с повръщане, но това не е задължително.

Някои изследвания показват връзката между стриктните диети и компулсивното преяждане. То е характерно за хора, които са на строг хранителен режим. За съжаление храната ги привлича като магнит и ако те не устоят, следва компулсивно хранене. Този тип преяждане е нужно да се случва поне веднъж или два пъти седмично в продължение на няколко месеца, за да се счита за притеснително.

При обикновеното преяждане го няма богатия спектър от емоции, съпътстващ компулсивното такова. Също така усещането за контрол над приема на храна е наличен. Не се случва и с такава честота.

Каква е причината за хиперфагията? Най-общо причината може да се търси в липсата на нещо. Понякога това може да е липса на време през деня за редовно хранене, така че в края му гладът е толкова силен, че да може да се уталожи само чрез преяждане. В повечето случаи, обаче става въпрос за липса от емоционален характер, като храната за момент я запълва, но след това носи още повече неудовлетворение, още по-осезаемо чувство за тази липса, а допълнително и чувство за провал и вина.

Какво можем да направим, за да се борим с проблема?

 

  1. Да установим началото на предварителната тревога и нужда да се храним. Важно е да хванем първите сигнали преди нуждата да е станала твърде силна, защото тогава вече не можем да й се противопоставим. Затова трябва да опознаем много добре всеки един момент, през който преминаваме. Често хората имат чувството, че постоянно мислят за храна, но сякаш изведнъж идва този силен импулс да се хранят, който не могат да утолят. Това не е така. При по-подробно вглеждане в случващото се, се установява, че още преди импулса има знаци, които подсказват, че той ще се появи. Ако ги уловим, можем да проконтролираме ситуацията, когато все още е по-лесно това да стане.
  2. Ако все пак вече сме до храната, трябва да се опитаме незабавно да я оставим.
  3. Добре е да разберем каква липса искаме да запълним с храната.
  4. Когато намерим отговора на този въпрос, да се концентриране върху запълването й по алтернативен начин.
  5. Ако през деня не сме успели да се справим с храненето, както сме искали, нека да не си казваме: “Е, аз през деня не се справих, тогава защо а да се старая за вечерта. От утре пак ще пробвам, но тази вечер се отказвам.“ Не бива да се поддаваме на тази самоизмама и е нужно да ценим и малките успехи. Не може да изискваме само идеални резултати от себе си.
  6. Добре е да потърсим специалист, за да се справим по-лесно. Не е нужно да се борим сами. А и със собствени сили понякога разбираме повърхностната нужда, която се опитваме да запълваме с храната. В дълбочина стоят много повече и по-богати липси и нужди. За да ги разберем, ни е нужен психолог.
  7. Не трябва да поставяме етикети на храната. Свикнали сме да мислим за храната като за добра или лоша, вредна или полезна. По-привлекателна ,за съжаление, е „лошата“ храна и това, че знаем, че е забранена, ни кара да я искаме още повече. Ако не мислим за нея като за „лоша“ и „забранена“, желанието намалява.
  8. Преди да започнем да ядем, е добре да се запитаме наистина ли сме гладни. Понякога толкова сме се фокусирали върху нещото, което искаме да изядем, че не отчитаме сигналите на тялото си. Емоционалните ни дупки също ни разсейват от сигналите, които тялото дава. Добре е да сме в непрестанна връзка с него, да го познаваме и да знаем как чувстваме глада, за да можем да се храним заради физически, а не емоционален глад.
  9. Препоръчително е да променим навиците си около яденето-мястото, където го правим, столът, на който седим, гледката, която виждаме, защото ние хората функционираме асоциативно. Когато седнем на стола, на който обичайно се храним, правим асоциация с храна и рискът от компулсивно хранене се увеличава.
  10. Нека не се опитваме да спазваме стриктни режими на хранене. Прекаляването с храна и пълното въздържание са двете крайности. Нека стремежът ни да бъде към златната балансирана среда. Лесно се минава от една крайност в друга, по-трудно се преминава от баланс към крайност.

Автор: Марина Стойчовска

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/

За контакти: 0886 735 585

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

mm

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

4 posts