Сигурна съм, че доста хора вече си задават този въпрос. На първо място, разбира се са всички хора, които страдат от автоимунни заболявания. След тях са всички, които имат близък, който е засегнат от автоимунно заболяване. И съм убедена, че списъкът не се изчерпва само с тях.
Каква реално е причината? И защо броят на автоимунните заболявания расте постоянно, както и броят на хората, засегнати от тях също?
Предполагам ще се съгласиш, че нещата не се случват от днес за утре. Т.е. не си лягаме здрави, а на сутринта да се събудим с автоимунни заболяване. Както например внезапно се случва при настинка, грип или вирус. Които за щастие в повечето случаи си отиват и толкова внезапно, колкото са дошли. Е, последните 2 години са малко по-особени в това отношение, но не това е темата на статията ни.
При повечето автоимунни заболявания клиничната картина се разгръща в продължение на години. Учените предполагат 5-10 и повече. В тази статия няма да се спираме подробно на всички причини – и не бихме могли, но ще набележим основните неща. Все пак д-р Изабела Уенц има посветена цяла книга (над 300 страници) на темата как, защо и кога се развиват автоимунните заболявания. А д-р Сара Балантайн е отделила не малко внимание и в книгата си „Автоимунен палео протокол“ Ако ти е интересно да надградиш знания – задължително прочети „Първопричината“.
Основен мит и заблуда!
Друго нещо много характерно за автоимунните заболявания е, че се вярва, че са необратими. Т.е. като цяло прогнозата не е много обнадеждаваща. От тях се очаква се да се влошават с всеки ден. А лечението е само поддържащо.
Но това беше преди!
За щастие вече си имаме д-р Изабела Уенц и д-р Сара Балантайн, които още преди години доказаха, че това не е така. И вече почти десетилетие работят активно за намиране не още допълнителна информация по темата. Реално много зависи в какъв етап се открие заболяването. Както и в какво общо здравословно състояние се намира конкретния човек. А също и колко усилия ще положи за отстраняване на първопричините на заболяването.
Но и двете ни авторки с личния си пример, а след това и с дългогодишната си практика доказват многократно, че има обратен път назад. И че някои от автоимунните заболявания могат да бъдат поставени в ремисия и дори излекувани.
Трикракото столче на автоимунната реакция
Вече е ясно, че за проявата на едно автоимунно заболяване е нужно да е налице комбинация от правилните гени, правилните причинители и чревна пропускливост (което в света на функционалната медицина се нарича „трикракото столче на автоимунната реакция“). Сред тези три фактора гените ни са относително фиксирани, а причинителите може да се окажат трудни за сигурно идентифициране, но чревната пропускливост… това е нещо, върху което можем да работим!
Автоимунните заболявания са резултат от взаимодействието между нашите гени и средата, в която живеем – перфектна симбиоза от фактори, които водят до това, че имунната ни система е неспособна да различи собствения ни организъм (нас самите) от нашественика (всичко извън нас).
Да разгледаме накратко тези симбиози.
Комбинацията от генетични фактори в основата на този процес е сложна. За разлика от много наследствени заболявания, при които заболяването се причинява от мутации в един-единствен ген или в малък брой гени, податливостта към автоимунни заболявания се дължи на множество различни гени, от които, за съжаление, само малък брой са установени.
Комбинацията от отключващи фактори от околната среда е не по-малко сложна – списъкът далеч не е пълен, но включва например излагане на химикали, замърсители и токсини; бактериални, вирусни, гъбични и паразитни инфекции (в миналото или в настоящето); стрес (хроничен и остър); хормони (регулирани от самия организъм или с фармацевтични средства); хранене (включително чувствителност към храни, но и влиянието на храненето върху здравето на червата и имунната система); дефицити на микронутриенти; лекарства; напълняване; навлизане на кръвни клетки от плода в кръвообращението на майката, както и изложеност на UVB излъчване. Въпреки че повечето автоимунни заболявания се причиняват от повече на брой трудноустановими фактори от околната среда, за някои конкретният фактор от средата е известен. Например цьолиакията се отключва от консумация на глутен; контактът с разтворители може да причини системна склероза, а пушенето може да допринесе за развитието на серопозитивен ревматоиден артрит.
Въпреки че установяването на категорична връзка между храненето и автоимунните заболявания като цяло все още предстои, все по-често се установява връзка между заболявания от тази група (и много неавтоимунни) и глутеновата чувствителност. Наистина са необходими още изследвания, но някои лекари и учени вече започват да смятат, че глутеновата чувствителност може би играе роля при всяко автоимунно заболяване. Освен това повишената чревна пропускливост (известна още като пропускливи черва) присъства при абсолютно всички автоимунни заболявания, при които са правени такива изследвания: глутенът увеличава чревната пропускливост.
Да разгледаме малко по-подробно факторите, върху които можем да поработим. А именно:
Фактори от храненето, които допринасят за автоимунните заболявания
Една четвърт от това, което ядеш, те поддържа жив. Другите три четвърти поддържат лекаря ти жив.
Йероглиф в египетска гробница
Честотата на автоимунните заболявания се увеличава с приблизително 2 до 10% годишно. Разбира се, това увеличение се дължи отчасти на повишената информираност и подобрените диагностични техники, макар че повечето лекари и изследователи в областта на медицината са единодушни, че по-добрата диагностика само в минимална степен обяснява растящата честота на тези заболявания. Тази тенденция отразява много добре и увеличената заболеваемост от затлъстяване, диабет от втори тип и сърдечносъдови заболявания, която се наблюдава през последните четирийсет години.
Възможно ли е всички тези заболявания да възникват поради едни и същи причини?
Тъй като е известно, че затлъстяването, диабетът от втори тип и сърдечносъдовите заболявания са свързани с начина на хранене (по-точно с диета, богата на рафинирани въглехидрати, трансмазнини и омега-6 мазнини и бедна на фибри и микронутриенти), дали е възможно начинът ни на хранене да допринася и за автоимунните заболявания?
Отговорът е да! Въпреки че механизмите все още са само частично проучени, информацията, която ни е известна, може да се обобщи в следните три категории:
- Фактори от храненето, които допринасят за дефицитите на микронутриенти;
- Фактори от храненето, които допринасят за чревната пропускливост и дисбактериозата;
- Фактори от храненето, които допринасят за възпалението или имунната активация.
Дефицитите на микронутриенти, които се развиват, защото не приемаме достатъчно богати на полезни вещества храни (или не ги усвояваме правилно), допринасят за възникването на проблеми във функционирането на имунната система и възпрепятстват способността на тялото да се лекува. Голям брой дефицити на минерали и витамини се свързват пряко с автоимунните заболявания.
Факторите от околната среда може да се разделят най-общо на такива, които лесно можем да овладеем (като хранене, сън и стрес), и такива, които е по-трудно или невъзможно да контролираме (като прекарани инфекции и изложеност на някои видове химически вещества). Не можете да промените гените си или прекараните в миналото инфекции, но можете да направите промени в храненето си: можете да отстраните отключващите фактори за автоимунното ви заболяване с промяна в храната и в начина си на живот и да постигнете ремисия.
Променете онова, което можете
Номерът е да променим средата, за да може тя вече да не е благоприятна за възникване на заболяване, а за постигане на здраве.
Както вече стана ясно има фактори, които не можем да променим.
Но какво можем?
Можем да промените средата в червата си, като направим промени в храненето и в начина си на живот.
Можем да дадем на тялото си храната, от която се нуждае, за да оздравее. Можем да регулираме циркадния си ритъм и хормоните на стреса, като обърнем особено внимание на това да се наспиваме добре, да прекарваме повече време навън и да имаме умерена физическа активност. Това са действията, които ще излекуват червата ни, ще намалят възпалението и ще спрат непрекъснатата стимулация на имунната система.
Ключът към успеха е да не се концентрираме върху това което не можем да променим. А върху това, което можем.
Ако искаш да промениш ситуацията – разгледай книгите ни в раздел Автоимунни заболявания.
Желаем ти успех и до нови срещи!
