На всички ни се е случвало да присъстваме при отваряне на подаръци. Забелязали сме хиляди различни реакции: от ентусиазъм и радост до разочарование и “ вцепеняване”. Може би най-често срещана е реакцията на благодарност. Това, за което може би не сме се запитали никога или най – малкото не сме асоциирали е, че точно тази наша реакция е огледало на отношението ни към по-важни подаръци, какъвто е животът ни. Това е здравето ни (психично и физическо), храната, домът, работата, децата ни, мирът, малката саксийка на верандата ни… Това са нещата, които правят деня ни по-светъл и специален: “добър ден”, казано сърдечно от внучето ни, една целувка за лека нощ от любимия, топлата прегръдка на приятеля ни…
В момента, в който решим да си дадем равносметка за този “ порой “ от дарове , това, което ще почувстваме със сигурност е истинска благодарност. Благодарността за даровете на живота ни е сила, която се връща вътре в нас. Голяма благословия е накрая на уморителния ден да чувстваме, че сме изпълнени с позитивни емоции. В екстремно бързите и стресиращи темпове, с които живеем. Благодарността е мощно позитивно чувство, което ни подготвя за житейските предизвикателства.
Какво е благодарност
Думата “ благодарност “ произлиза от латинската “ gratia “ – учтивост, услуга, благоприличие, щедрост . Всички производни на тази дума са свързани с щедростта, благодарността, даровете, щастието да даваш и да получаваш или просто да подариш нещо на някого, без да очакваш да ти отвърне със същото (Pruyser,1976). Предметът на благодарността може да бъде съществуващо лице и предмет – наш приятел, домашния ни любимец или нещо по – висше от нас – Бог, Вселената ( Teigen, 1997).
Благодарност: оценяването на всичко, което ни е дадено… Всички тези малки и големи неща, които не сме създали сами…Дадени са ни…и ние сме задължени да ги видим, да им обърнем внимание и да ги оценим. А цената, която ще им дадем, определя благоденствието ни.
Не са достатъчни само позитивни мисли. Имаме нужда от нещо по-мощно, нещо, което да промени перспективата ни от обикновено съществуване, в нещо по- висше от нас.
Най- добрият начин е Благодарността! А за какво можем да бъдем благодарни? За най-дребните и обикновени ежедневни неща, които за съжаление, считаме за даденост: здраве (умствено и физическо), храна и облекло, семейство и приятели, които ни обичат, децата ни, въздухът, слънцето, морето, домашният любимец, шоколадовото суфле.
Сърцето чувства това, което умът отрича да признае!
Как да предизвикаме чувство благодарност
Не можем да очакваме благодарността да дойде сама . Трябва да се научим да бъдем благодарни. Благодарността е потенциал и е необходимо да се тренира и култивира дори и в моменти, когато вярваме, че няма смисъл да го правим. Съществуват инструменти, техники и методи, които откриват пред нас тази славна перспектива да изживеем живота си позитивно, независимо от това, какво се случва в настоящето.
Много са онези неща в живота ни, които могат да предизвикат чувство на благодарност и уважение. Едно сърдечно “ благодаря” кара всеки от нас да се чувства по-добре. За позитивната психология Благодарността е нещо повече от това, нещо повече от една изразена дума или действие. Благодарността е по-задълбочено оценяване на някого или нещо, което предизвиква у нас трайно позитивно чувство. Благодарност чувстваме, когато получаваме подарък и се обръщаме към някой друг човек или към по- висша от нас сила. Според Dr. RobertEmmone (2002), благодарността протича в два стадия. На първо място е признанието на позитивността и щастието в живота ни. Когато сме благодарни, казваме “ Да” на живота . Признаваме, че преди всичко, животът е изпълнен с положителни мигове, които правят всяка малка подробност ценна.
Благодарността е вътре в нас
През втория стадий, чрез Благодарността осъзнаваме, че някои от източниците на позитивност се намират извън нас- друг човек, Вселената и т. н. През този стадий осъзнаваме не само, че позитивното съществува, а и кой се е жертвал за да сме ние щастливи и на кого трябва да благодарим. Жестовете на Благодарност са безкористни, не очакват нещо в замяна. Това не означава, че не са оценени или, че са безрезултатни. Напротив!
Повече за благодарността през погледа на психотерапията ще откриете във втората част на статията.