Публикувано на

Оцеляват ли срамежливите хора в съвременния свят

срамежливост психология

Публикация на Марина Стойчовска, психотерапевт

В основата на нашето съществуване като човешки същества лежи силен стремеж да бъдем с други хора. Има много доказателства, че при липса на общуване хората страдат физически и емоционално. Понякога, обаче, срамежливостта е бариера за удовлетворяване нуждата от общуване.

В последните години се установява, че процентът на страдащите от срамежливост се увеличава. В проведеното проучване се задават пет въпроса на изследваните лица, за да споделят своя опит със срамежливостта.

Хилядите отговори създават изцяло ново поколение изводи и прозрения. В допълнение към обема на изследването, е изненадваща дълбочината на коментарите, които често се разпростират до над пет страници. По-надолу е представен анализ на техните отговори.

Извод 1

Влияние на културата

Срамежливостта се разглежда като вътрешноличностен проблем, възникващ в резултат на характеристики като прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие и очакване за отхвърляне. Отговорите от проучването обаче показват, че срамежливостта се насърчава и от външни сили, които са част от нашата култура.

Хиперкултура

Не е тайна, че определени технологични постижения в интернет, електронна поща, мобилни телефони променят условията на културата, в която живеем и засилват нейната сложност. Този феномен се нарича хиперкултура. Хиперкултурата променя ежедневните взаимоотношения с отрицателни последствия за срамежливите хора.

Бързо губим търпение, защото сме свикнали нещата да се случват все по-бързо и по-бързо. Не сме толерантни към тези, които се нуждаят от време, за да се отпуснат. Срамежливите хора са първите, които усещат ефектите от хиперкултурата. И затова не е изненадващо, че тя изостря срамежливостта, както в честотата, така и в интензивността й.

Интензивна идентичност

Друг ефект от хиперкултурата е нуждата от интензивност на идентичността. Нашето общество не само става по-бързо, а става все по-силно и по-силно. Необходима е личността да бъде все по-мощна, за да бъде призната. Хората трябва да изтъкват себе си по начини, които са все по-крайни, за да бъдат забелязани изобщо. Това, разбира се, поставя срамежливите хора в още по-неблагоприятно положение.

Междуличностно отнемане на правото на глас

Наблюдава се и феноменът “междуличностно отнемане на правото на глас”. Казано по-просто, ние се изключваме един от друг, концентрирайки се върху хиперкултурата – пътуваме до дома със слушалки или в социалните мрежи. Преминаваме от офиса си към колата и от там до нашата затворена общност, поддържайки контакт само с малък кръг от приятели и семейство. Другите хора се превръщат в безлични гласове в другия край на онлайн интеракциите и става по-лесно да не ги зачитаме. Цената на такова изключване е ежедневна загуба на учтивост и увеличаване на грубостта. И отново, срамежливите хора са най-потърпевши. Те са първите, които са изключени или третирани враждебно.

Когато наближаваме границите на способността си да се справяме със сложността на живота си, започваме да изпитваме състояние на безпокойство. Ние или се приближаваме, или избягваме. И наистина виждаме и двете явления – поляризация на поведението, в която агресията се увеличава и се наблюдава обща загуба на маниери, както и широко отдръпване, една форма на което е срамежливостта. Проучванията, които се провеждат надеждно показват, че през последното десетилетие и половина, честотата на срамежливост се е повишила от 40% на 48%.

срамежлива котка

Извод 2

Цинична срамежливост

От многото вариации на срамежливостта един тип нагласа се появява много ясно. Сред новите модели срамежливост, идентифицирани от изследването, е “циничната срамежливост”. Изпитват я хора, които са отхвърлени от връстниците си поради липсата на социални умения. Те не се чувстват свързани с другите и са ядосани заради това. Чувстват се отчуждени. Спасяват своето самочувствие като се отдалечават от другите. Така преживяват себе си сякаш превъзхождат другите.

Тяхната изолация ги обезкуражава, липсва им чувство на съпричастност, а това ги кара да дехуманизират другите и да им отмъщават с нихилистично отношение.

Извод 3

По-бавно темпо

Важно е да се отбележи, че критична особеност на срамежливостта е бавното “отпускане”. Срамежливите хора просто имат нужда от допълнително време, за да се приспособят към нови или стресови ситуации, включително ежедневни разговори и социални събирания.

Срамежливите хора също така се нуждаят от повече време, за да овладеят препятствията в живота си. Добрата новина е, че те в крайна сметка постигат всичко, което и останалите- излизат на срещи, сключват брак, имат деца. Лошата новина е, че им отнема малко повече време.

Липса на социална подкрепа

Една от трудностите при този забавен график е, че им липсва социална подкрепа по време на много важни житейски преживявания. Когато започнат да излизат по срещи и искат да говорят за това, техните връстници вече ще споделят за сватби. Така срамежливите хора може да се наложи да поемат особено активна роля в намирането на други, които са в тяхната ситуация. Един от начините е да се изгради социална подкрепа чрез стартиране на групи хора с еднакви възгледи. Друг е да се търсят съществуващи групи от срамежливи хора, може би чрез интернет. Докато технологията често работи срещу срамежливите, тя може да им окаже неочаквана помощ.

Извод 4

Нереалистични социални сравнения

В една стая, пълна с други хора, вниманието на срамежливите хора обикновено е привлечено от социално най-впечатляващия човек. Те се сравняват с него неблагоприятно, разбира се. Обикновено те изграждат негативната си самооценка като приписват собствените си сравнително лоши резултати на трайни и непроменящи се вътрешни характеристики. Например: “Скъсаха ме на изпита, защото в нищо не ме бива“ или „Нямам си приятел, защото съм отблъскващ.“

Срамежливите хора са склонни към такива грешки в нагласите си, защото вярват, че другите винаги ги оценяват. Фокусирани върху собствените си недостатъци, те не успяват да се огледат и да забележат, че повечето хора са точно като тях – слушатели, а не социални корифеи. Проучването показва, че 48% от хората са срамежливи. Така че не само, че срамежливите не са сами, а вероятно има много от тях във всяка социална сфера.

Разбира се срамежливостта има още много аспекти, които зависят от индивидуалния житейски път. Какви са те конкретно за всеки човек, може всеки сам да проследи за себе си или да се консултира със специалист.

Не се колебайте да се обърнете към мен за въпроси и насоки по темата. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.

Как да справим със срамежливостта прочетете тук


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

17 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.