Тревогата, страхът, паниката и фобиите са често срещани проблеми. Те са мъчителни и за съжаление не отминават от само себе си с времето. Затова е безсмислено да търпим тези състояния и силни емоции, безсмислено е да се измъчваме чакайки. Важно е колкото се може по-рано да предприемем конкретни действия за облекчаване или преодоляване на тези трудности. Нещо, което можем да направим, е да се обърнем към психотерапевт. Също така можем да се поинтересуваме от техники за преодоляване на симптомите, които ни мъчат. Една такава техника е Десенсибилизацията.
Десенсибилизацията е психотерапевтична техника, създадена в средата на 20 век от Джоузеф Уолп. Тя помага най-вече за справяне с тревогата и страха от дадени обекти или ситуации – фобии от високо, вода, паяци и др; силна срамежливост, изпитна тревожност, страх от говорене пред хора и др. Подходяща е и за други дискомфортни състояния, но е разработена специално за работа с фобии и тревога.
Десенсибилизацията е техника, която е структурирана и се състои от няколко стъпки.
Първа стъпка
Обектът, който предизвиква страх се разделя на специфични по-малки стимули, като се аранжират по силата на емоцията, която предизвикват. Например ако имаме страх от вода, стимулите могат да са подредени по следния начин:
- споменаване на думата „море“
- снимка на по-малък воден басейн (например езеро)
- снимка на по-голям воден басейн (например море)
- море на живо
- потопени глезени във морето
и така нататък.
Работи се с всеки стимул по отделно, започвайки от най-слабия (в случая споменаване на думата „море“).
Втора стъпка
Усвояване на релаксиращи техники, които могат да наподобяват медитация или релаксация на отделни части от тялото. Може също така да се изработят конкретни образи, които да успокояват и релаксират – природни картини, специално място и т.н.
Трета стъпка
Излагане на стимула на страх по време на релаксация.
Техниката е успешна, когато при едновременно релаксиране и излагане на стимул, релаксацията се запазва и не се появява страх. Ако това се случи, се преминава към следващия по сила стимул. А ако техниката не е предизвикала желания резултат, се работи със същия стимул, докато не се постигне очаквания ефект.
Десенсибилизацията води до снижаване на тревогата при редовно използване, защото нерационалния страх идва от част от мозъка ни, която се нарича бадемовидно ядро (амигдала), а релаксацията се извършва благодарение на неокортекса. Релаксирайки ние не позволяваме на амигдалата да се задейства при вида на същия стимул, при който обичайно се задейства. Така „научаваме“ мозъка ни да използва друг, по-добър невронен път за създаване на реакция, когато имаме същия стимул. По- просто казано – не можем да сме едновременно релаксирани и уплашени.
Създаването на нов невронен път изисква време и постоянство, което налага редовното практикуване на десенсибилизацията.
Тази техника може да бъде усвоена с помощта на специалист и след това да бъде практикувана самостоятелно.
Напоследък тя се използва по-рядко, тъй като за времето, от което е създадена досега, са се появили и много други техники за справяне с тревожността. Но въпреки по-богатия психотерапевтичен репертоар, десенсибилизацията си остава една от най-ефективните техники.
Не се колебайте да се обърнете към мен за въпроси и насоки по темата. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/
За контакти: 0886 735 585
Източник: https://www.freepsychotherapybooks.org/…/cognitive-and-beh…/
