Ревността е болезнено чувство, което изглежда че съпътства почти всички взаимоотношения, особено интимните. Не е приятно да изпитваме ревност, но когато я има, дори да се опитваме да я изгоним, тя трудно си тръгва и може да ни направи уязвими или агресивни.
Какво представлява ревността всъщност?
Тя е чувство, което ни казва, че по някакъв начин сме застрашени да загубим нашия обект на любов заради пренасочване на вниманието му към нещо друго (към друг човек, дейност, която отнема време и внимание и т.н.). Обикновено е свързана с чувството, че не сме от достатъчно значение за отсрещния и че има друг, който е по-значим от нас.
Ревността в някои случаи води след себе си погрешно вярване, че ако изискаме вярност, внимание и определено отношение от отсрещния, ако го обвиним, че постъпва погрешно, той ще се промени и ще започне да постъпва „правилно“. Опитът показва, че не става нищо подобно. По-скоро изглеждаме нападателни и агресивни в очите на другия и той, защитавайки се, се отдалечава от нас, като става също агресивен или студен.
Ревността може да варира в своята сила и всички ние сме чували за хора, които я изпитват по особено интензивен начин. Толкова интензивен, че дори може да загубят връзка с реалността и проявите на ревност да изглеждат като параноидни симптоми и дори да водят до агресия.
В основата на ревността стои страх
Съществуват два вида страх, свързани с ревността, които биха определили и силата й. Тъй като и ревността, както и другите чувства и емоции се оформят в живота ни от началото му, те асоциативно и неосъзнато се свързват с всички значими минали събития, които са ги предизвиквали, дори когато са провокирани в настоящето от нещо конкретно. Какво може да означава за това ревността? Когато я почувстваме в настоящите си отношения, неосъзнато активираме преживяванията си от първите ни сблъсъци с нея. Колкото по-рано са били те, колкото по-рано сме се почувствали застрашени от изоставяне заради някой друг, толкова по-мощна е ревността.
В зависимост от това кога се е случила тази първа среща с ревността, страхът може да е от загуба на обекта на любов и привързаност, но може да е страх от загуба на любовта на обекта. По-архаичен е страхът от загуба на обекта и той обикновено е характерен за първите около две години от живота ни. Можем да предположим, че този, който не се е грижил за нас, не е успял по някаква причина да ни даде сигурността, че винаги ще е там, когато имаме нужда от него. В последствие оставаме с подобно усещане, насочено към другите хора, че съвсем скоро ще ни оставят, че няма да можем да го понесем и че сме зависими от тях, както сме били наистина зависими като много малки.
Когато се страхуваме да не загубим любовта на обекта, нещата са малко по-лесни. В този случай често ревността е свързана в момент от живота ни, когато сме се сдобили с брат или сестра, или сме се конкурирали с другия родител за вниманието на този от противоположния пол. Ако тези две ситуации, критични и сложни за едно малко дете, не се превъзмогнати по добър начин, изпитаната тогава ревност се проектира върху партньорите ни. Ние сме сигурни, че другият го има и ужасяващото не е, че няма да се справим без него, а че ще боли, ако загубим одобрението и любовта му, дори той да е там.
Погрижи се за своето физическо и ментално здраве. Научи полезни съвети и се вдъхнови за промяна! Разгледай предстоящи онлайн семинари за психология и уелнес от топ експерти.
Какви въпроси е редно да си зададем
Тези причини са повърхностно описани и са само част от сложния начин, по който ревността се появява в живота ни и става негов фокус. За да се навлезе в дълбочина, всеки може да проследи как индивидуално при него са се случили нещата с помощта на специалист. И все пак докато се интересуваме от тези аспекти на живота ни, ревността може да ни застига и за да се борим с нея, е добре да помислим върху следните въпроси:
- Какви са доказателствата „за“ и „против“ това, че партньорът ни не ни е верен. Дори може да разпишем таблица за това.
- Какво не ни достига във взаимоотношенията, така че да се чувстваме сигурни. Можем ли да го обсъдим с половинката си.
- Смятаме ли, че притежаваме качество, което не ни достига, за да задържим партньора до себе си. Какво е то? Можем ли да променим това и как?
- Би ли могло да има алтернативно обяснение за поведението на партньора ни и какво може да е то. Можем ли да се поставим за момент на неговото място и да се видим отстрани.
- Ролята на кой човек, който не ни е дал сигурността, от която сме имали нужда, трябва да изпълни половинката ни. За това ли ни е нужен човекът до нас?
При всички положения не бива да мислим, че ревността е просто ревност. Трябва да си даваме сметка колко силно и разрушително може да е това чувство. Добре е да не го подценяваме, но и да го използваме като трамплин към теми, които са по-дълбоки, неосъзнати, но са в основата на ревността. Тези теми биха могли да бъдат разгледани с помощта на психотерапевт, така че не се колебайте да тръгнете по този път, макар и свързан с неяснота, трудности и може би болка.
Не се колебайте да се обърнете към мен за въпроси и насоки по темата. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
