Публикувано на

Страх от обвързване – как да го познаем

страх от обвързване

Ние, хората, сме социални същества. Стремим се към създаване на контакти, към близост и споделеност. На всеки му е необходимо да бъде подкрепян, да бъде признат, да бъде важен за някого. Особено силно преживяваме тези нужди в любовните взаимоотношения. Именно те могат в най-голяма степен да удовлетворят нуждата ни от зачитане и значимост.

Дали, обаче, това е валидно за всеки човек. Наблюдаваме от време на време и други, различни хора, които дори и да твърдят, че искат връзка, сякаш никога не успяват да създадат такава. И тогава се питаме дали наистина имат нужда от някой друг в живота си. Съществуват хора, които интелектуално може да се стремят към връзка, но дълбоко в себе си нещо ги спира да имат такава.

Хората, които имат вътрешни бариери пред това да създадат връзка

страх от обвързване

Какво може да бъде поведението на такива хора. Те могат да имат много богат репертоар, но едни от честите им прояви са:

  • Безразборни връзки

Може би всички познаваме или сме чували за хора, за които главна цел е да имат колкото се може повече партньори, сякаш с това доказват на себе си и на другите, че са много успешни и атрактивни. Често зад този стремеж стои всъщност нежеланието да се създаде стабилна връзка. Така че безразборните връзки са инструмент, с който човек може да се предпази от едно по-задълбочени взаимоотношения.

  • Липса на активност

Съществуват хора, които изглеждат нещастни и самотни заради това, че нямат партньор. Те често получават съвети и окуражаване от близките си за това как да срещнат подходящ партньор. И макар на пръв поглед да приемат съветите, не ги следват или намират причини, за да докажат, че нещата няма да станат. Така те остават пасивни, но все още деклариращи желание за връзка. Причините да не бъдат активни отстрани звучат като оправдание и не е трудно зад това да се види реалното желание, а то е всъщност да не се стигне до връзка.

  • Общуване без дълбочина

Някои хора са общителни, социални, дори харизматични. Останалите са лесно привлечени от тях. Така тези хора имат богат набор от контакти, но сякаш всички стоят на повърхността. Нито един от тези контакти не се задълбочава и дори човек да се опита да създаде връзка, някак не се получава. Ето защо можем да мислим, че нещо се случва с тези хора в момента, в който започват да задълбочават взаимоотношенията, така че желанието за връзка изчезва.

  • Лесно разочарование от партньора

Това са хора, които създават връзки, но много скоро след това партньорът ги разочарова и се разделят. Те често чуват, че са с твърде високи критерии. Често причините за раздялата звучат на околните несъществено, но всичко това е толкова силно за самия човек, че той не може да продължи връзката. И сякаш не много осъзнато той предпочита да не създава такава и просто търси повод за това.

  • Свръхотдаденост на работата или на нещо друго

Част от хората твърдят, че много искат да имат сериозни и дълбоки отношения, но винаги имат друг по-важен и спешен приоритет-работа, роднински отношения, материални дилеми и т.н. Изглежда така, че всъщност по-скоро намират причина да нямат връзка, отколкото реално да се стремят към такава.

страх от обвързване

Какво стои зад всичко това?

Зад твърде високите критерии, зад пасивността, зад многото безразборни контакти, зад твърде голямата ангажираност стои най-вероятно страхът от обвързване. От какво би могло да го е страх един човек? Не са ли любовните отношения нещо приятно, не са ли емоция и забавление, подкрепа и доверие? За тези хора любовните отношения символизират нещо друго, нещо опасно и болезнено.

От какво биха могли да се опасяват хората, страдащи от страх от обвързване:

  • Да не бъдат изоставени

Това е един от най-базовите ни страхове. Всички го носим в себе си, но обикновено успяваме да го контролираме, така че да можем да се чувстваме комфортно и в безопасност в дадена връзка. Или да сме уверени, че ако някой ни изостави, ние ще се справим. Ако обаче, някой ни е травмирал, изоставяйки ни, особено, ако сме били още малки и безпомощни(като изоставянето може да е буквално, но и символично), тогава по-скоро ще избягваме сериозни отношения, защото страхът пак да ни изоставят ще е твърде голям. Дори е възможно да имаме усещането, че няма да оцелеем, ако това стане. Така че да нямаме връзка може да е въпрос на оцеляване.

  • Да не покрият чуждите критерии

Понякога страхът от изоставяне е свързан с притеснението да не покрием очакванията на партньора за нас самите. Да удовлетворим нуждите на човека до нас е условие, което трябва да покрием, за да не бъдем изоставени. Но ако не вярваме въобще, че имаме някаква стойност? Ако са ни научили, че „не ставаме“, че „за нищо не ни бива“, че „от нас човек няма да излезе“ и т.н., тогава ние изначално ще сме убедени, че не сме достойни за връзка. А ако все пак имаме такава, ще се чувстваме постоянно оценявани като на изпит. И така в крайна сметка по-малката трудност може да се окаже самотата пред това да не успеем да удовлетворим чуждите нужди и да бъдем изоставени.

  • От твърде голяма близост, от която може да боли

Колкото и странно да звучи, има хора, които ги боли от близостта. За повечето от нас да си близък с някого е прекрасно и необходимо. Но за други не е така. За тях близостта е като докосване на отворена рана. Затова е по-лесно да живеят в света на фантазията. Затова емоциите на другите и нуждите са неразбираеми за тях, защото всъщност са болезнени. Затова тези хора избират да нямат връзки, за да не са близо до някого, от което би ги боляло.

  • От това, че те могат да бъдат нараняващи

Всеки от нас носи в себе си агресия, гняв и способност да наранява. Някак не много осъзнато знаем това и го държим под контрол. Но има хора, за които тези деструктивни импулси са по-осезаеми и те се тревожат, че няма да ги удържат спрямо другия във връзката. И всъщност тези хора се страхуват от себе си във взаимоотношенията. Тъй като е непоносимо за тях да се видят в тази светлина, предпочитат въобще да не влизат в отношения.

В заключение мога да кажа, че проявите на страха от обвързване в поведението могат да бъдат най-разнообразни. Базовият страх, който страхът от отхвърляне символизира, също може да бъде различен при различните хора. Психолозите имат богати наблюдения за всички тези специфики, могат да насочат и ориентират някой какво точно се случва с него.

Не се колебайте да се обърнете към мен за въпроси и насоки по темата. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

13 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.