Захарният диабет тип 1 се свързва със загуба на имунна толерантност към собствената задстомашна жлеза (панкреас), чиито бета-островни клетки произвеждат инсулин. Когато имунната система започне да унищожава собствените тъкани, възникват т.нар. автоимунни заболявания. В случая при захарния диабет тип 1 имунната система е насочена срещу панкреаса, което води до намалено производство на инсулин. Обикновено индивидите, които страдат от диабет, носят генетична предразположеност за заболяването, а дали ще възникне то зависи от много фактори на средата, включително начина на живот. Целта е ранно започване на терапията преди да са унищожени всички бета-клетки. По-доброто познаване на механизмите за развитие на заболяването, водят и до разработване на нови методи за лечение.
Освен основното лечение с инжектиране на инсулин по схема при захарния диабет тип 1, по-съвременните подходи включват и прилагане на лекарства за потискане на имунната система на „сляпо“ с надеждата, че ще бъде намалено и унищожаването на бета-островните клетки. Като неблагоприятно последствие от този тип лечение се смята по-честото боледуване от инфекции, поради общото потискане на имунната система.
Друг начин е чрез извличане на собствени стволови клетки от самия болен, които да бъдат развити до бета-клетки и трансплантирани след това обратно у болния. „Новите” бета-клетки са способни да отделят инсулин, когато населят панкреаса. След това се цели имунната система да не реагира отново срещу „новозаселените” бета-клетки, т.е. да бъде възстановен имунния толеранс в организма. Под внимание трябва да бъде взет и потенциалът на стволовите клетки да се развият неправилно към туморни.
При захарния диабет тип 2 се наблюдава относителна недостатъчност на инсулина в организма, като заболяването по-често се свързва с наднорменото тегло и нездравословния начин на живот. Този тип диабет се характеризира с възпаление на мастната тъкан и натрупване на имунни клетки в нея. При това заболяване също се разработва терапия с цел блокиране на възпалението на различни нива – рецептори, сигнални молекули, ефекторни молекули с различни терапевтични средства, засега при експерименти на животински модели., опитват се също и клетъчно-базирани терапии. При захарния диабет тип 2 обаче много по-важна е първичната профилактика, а именно недопускане заболяването да се развие. Това може да се постигне с контрол на телесното тегло, здравословен начин на хранене и ежедневна физическа активност.
Заключение: Най-успешната терапия при захарен диабет тип 1 би била комбинация от възстановяване на имунната регулация и запазване/замяна на бета-клетките. Стволово-клетъчната терапия при тези болни е нов и вълнуващ подход, който може един ден да доведе до пълно излекуване на заболяването. Подходите към премахване на метаболитното възпаление при захарен диабет тип 2, както и специфичните клетъчно-базирани терапии показват своите ползи при заболяването и дават надежда за ограничаване на заболеваемостта и прогресията към усложнения. Тогава ключова роля ще играят вторичната и третична профилактика, а именно предпазването от развитие на усложнения и инвалидизирането на тези болни.
Автор: Д-р Цветелина Великова, д.м.
Е-mail: ts_velikova@abv.bg
Facebook: https://www.facebook.com/velikovamd/
