Да се чувстваме тъжни, да ни е мъчно за някого или нещо, е част от живота. Дори се приема като естествена стратегия за справяне при загуба или друг труден момент. Функцията на тъгата е да се изолираме, да се вгледаме в себе си, да преосмислим дадени аспекти от живота и чрез пасивността си да съберем сили за предстояща промяна или за да се върнем отново към активен живот. В този смисъл тъгата е не само нормална човешка емоция, но и полезна.
Когато обаче става въпрос за продължително емоционално състояние, в което изпитваме мъка, говорим вече за депресия.
Освен тъгата, депресията има и няколко други симптома
- отчаяние, безнадеждност и безсмислие
- чувство на безпомощност
- вина
- загуба на увереност
- безразличие към всичко и всички
- липса на мотивация
- хронична умора, липса на енергия, физическо изтощение
- трудности в концентрацията, нарушения на паметта
- пасивност
- неспособност за изпитване на удоволствие
- мисли или опити за самоубийство
- загуба на апетит или увеличен апетит
- проблеми със съня
- изолация, социално отдръпване
Има различни теории за депресията. По-долу ще представя една от тях.
Теория за стимула
Един от първите психолози, които правят поведенчески анализ на депресията е Чарлз Фестър. Той разглежда депресията като цялостно намаляване на реакциите при външна стимулация. При депресия поведението не е повлияно от стимули, които някога са оказвали ефект. Например ако до някакъв момент общуването с хората (външен стимул) е носило удоволствие (реакция), по време на депресия общуването носи по-малко или никаква наслада.
Според тази теория хората вършат нещо, защото са стимулирани. Стимулът е нещо, което предизвиква определена реакция и поведение. Например правим нещо, защото изпитваме удоволствие, или някой ни хвали, или имаме друг тип печалба. Когато сме в депресия сме загубили стимулът. Тогава вече не сме мотивирани да извършваме същото действие, което е следвало появата на стимула.
Например в случая на мъж, който изпада в депресия след раздяла с партньорката си, може да се гледа на жената като на стимул. Стимулът, идващ от нея, може да е бил централен фактор, около който мъжът е организирал поведението си. Ако след раздялата, той не ходи на кино (което преди е било приятна дейност), това е защото е загубил стимула си. Той може дори да спре да чете статии за филми, рецензии. Т.е. депресията, породена от липсата на стимул, може да се види в много действия.
Според тази теория има три фактора, които влияят на стимула
–средата-тя може да не е достатъчно богата на източници на положителни стимули. Например загубата на партньор или работа са загуба на източник на стимул, а може да е трудно да се намери друга работа или връзка, т.е. друг източник на стимул.
–липса на необходими умения за получаване на стимул– например лоши междуличностни умения могат да попречат на човек да поддържа задоволителни отношения и заради това да липсват източници на стимули.
–липса на възможност за използването на стимулите или липса на удовлетворение от тях– с този фактор често е свързана тревогата. Тя е пречка да не забележим ресурсите в живота ни. Например, ако сме социално тревожни, няма да изпитаме удоволствие от общуването, дори средата да е дружелюбна.
Друг аспект на теорията е, че появата на депресията предизвиква внимание от страна на другите хора, което се проявява в загриженост и помощ. Така човек, който в живота си не получава достатъчно стимули, си ги набавя след като вече е осъществил акта на депресия. Всъщност, дори по този начин временно нуждата от стимулация да е удовлетворена, в дългосрочен план депресията е отблъскваща и хората често започват да избягват депресирания човек и така стимулите пак стават дефицитни.
Оказва се, че депресията се поддържа от стимули (вниманието и грижата на околните), които обаче не са достатъчни, за да бъде преодоляна. Тя продължава, близките се оттеглят, това задълбочава депресията, което предизвиква нова вълна стимулация, но и тя не е достатъчна за преодоляването на депресията и така се образува порочен кръг.
Погрижи се за своето физическо и ментално здраве. Научи полезни съвети и се вдъхнови за промяна! Разгледай предстоящи онлайн семинари за психология и уелнес от топ експерти.
Терапия на депресията според Теорията за стимулите
Разработена е програма за терапия на депресията през погледа на Теорията за стимулите. Тя се състои първоначално от т.нар. “Модули”. В тази програма се цели човекът, на когото липсват достатъчно стимули, да се насърчи чрез планиране и мотивиране да участва в дейности, които могат да му донесат удовлетворение. Дейностите, към които се насочва всеки човек, са различни спрямо дефицитите му.
Например модул “Междуличностни умения” е подходящ за случаи, когато не достигат социални умения. Друг модул е свързан с десенсибилизация и той е подходящ, когато е налична и тревога.
Изследванията обаче показват, че не е задължително приложеният модул да е свързан с конкретния дефицит на пациента. Който и модул да се приложи, депресията винаги се облекчава и има подобрение в междуличностните отношения, когнитивните и поведенческите симптоми.
След тези изследвания се предприема нов психо-образователен подход към депресията. При него пациентите се обучават на различни умения. Начинът на работа е структуриран. Сесиите, които се провеждат, са 12 и се състоят от:
– усвояване на техники за релаксация
– стимулиране на активността
– развиване умения за конструктивно мислене
– подобряване на социалните умения
– разработване на програма за взаимопомощ
– работа върху когнитивното възприемане на стимулите от околната среда
Всичко това може да се осъществи в индивидулани срещи, групова работа, както и със собствени усилия. И трите варианта са ефективни.
Друга техника за справяне с депресивните състояния е теорията на безпомощността
Не се колебайте да се обърнете към мен за въпроси и насоки по темата. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
