В първата статия по темата разгледахме каква е ролята на храненето при родителите за оформяне на хранителните навици при детето. Обърнахме внимание също и на силния натиск от заобикалящата среда пълна със сладки и вредни изкушения.
Режим на хранене
Друг важен момент е режимът на хранене на децата. Той трябва да е такъв, какъвто е в детските градини-закуска, плод два часа по-късно, обяд, следобедна закуска, вечеря. Между тези хранения не би трябвало да се консумира нищо друго, освен течности. Така не остава време за шоколади, зрънчо и др.
Ако все пак детето поиска нещо вредно и вие решите да му го дадете, е добре да е след основно ядене, за да не замества базовата храна. И всичко това е нужно да се говори на детето. Вероятно то отново ще се съпротивлява, когато отложите консумацията на вредната храна. Но не се отказвайте. Децата се учат да управляват импулсите си като отлагат момента на удоволствие. И трябва задължително да могат да го правят, за да функционират впоследствие като спокойни и адекватни личности. В противен случай ще израснат като импулсивни, искащи всичко на момента и страдащи в собственото си нетърпение и избухливост.
Когато говорим за деца вече с изградени грешни навици, можем да добавим някои специфики, макар и нещата да не са толкова различни.
Въпроса с авторитета
Ако това детето да яде пълноценна храна, а не вредна, е част от Вашия репертоар като родител и ако същевременно то го нарушава редовно, тогава можем да мислим, че това поведение е част от бунт срещу Вас. Ако не успявате да затвърдите правилото, може да се мисли за позицията Ви на авторитет за детето и къде сте я загубили.
Нужно е родителят да бъде именно авторитет. Не приятел, не диктатор, а авторитет. Авторитетът предполага добронамереност в отношенията, но и въвеждането на правило, което е ненарушимо. Предполага йерархия и развитие на умения в детето да спазва норми, рамки и граници и то не само родителски, а по-нататък и институционални, житейски и взаимоотношенчески.
Ако не сте авторитет вече за детето Ви и това се проявява чрез вида храна, който то приема, е нужно да се замислите за това как се е стигнало до тук и как може да го възвърнете, като е ясно че това ще е един труден процес и за двете страни. По-труден отколкото да градите авторитета си в началото и най-вероятно ще касае промяна във Вас. Промяна в тази част от Вас заради, която сте го загубили.
Вида на вредните храни
Ако все пак т.нар. вредни храни са част от менюто на детето Ви и това е трудно променимо, можете да смените вредните храни с такива, които са или полезни, или по-малко вредни. Например шоколадът да е натурален. Вместо обикновен чипс може да се консумира оризов такъв. А ако въведете и домашно приготвени храни, ще е още по-добре. Съвсем възможно е за деца от определена възраст нагоре сами да си ги приготвят или поне да участват в този процес.
Разговори
От един момент нататък децата имат способността добре да изразяват мислите, желанията си, чувствата си чрез думи. Добре би било да говорите с тях за ползата и вредата от определени храни още преди този период.
Когато говорим за „говорене“, имаме предвид „да говорим с“, а не „да говорим на“. Изнасянето на лекции и морализаторстването обикновено са отегчителни за децата и те не ни слушат. Търпят ни поради липса на избор, докато вътрешно се бунтуват, че са хванати в клопката на това да чуват гласа ни по тема, която не ги вълнува и по-която ние показваме компетентността си, с което припомняме колко малко знаят те. А често възрастните звучат назидателно, дори и да са с най-добри намерения.
„Говоренето с“ предполага повече интерес към самите деца, към това какво те мислят по дадена тема, какво им харесва, какво изпитват докато са в магазина, пълен с изкушения, споделяне на нашите преживявания, интересни случки…Разговор, в който има две страни и всеки казва нещо, което се приема еднакво като значимост, дори и фактологично да не е вярно. Само чрез подобни равнопоставени разговори, можем да повлияем на децата ни и да ни чуят като добронамерени към тях, а не като насилници, които искат да им вземат удоволствието.
И нека не се заблуждаваме-един разговор не върши работа, особено ако това не е обичайния стил на общуване с децата ни. Нужни са периодични разговори по тази, но и по други теми. Тези разговори ще изискват от нас време, усилия, концентрация, опит да контролираме възмущението или гнева си. И нека все пак не забравяме, че децата заслужават това наше усилия, защото са нашите деца и защото те тепърва се учат на „живот“ и имат нужда от постоянството ни, приемането ни, от нашите насоки, от толерантност в този сложен и трудоемък най-вече за тях процес.
Ако имате нужда от съдействие във връзка с отношенията с Вашето дете, можете да се свържете с мен. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
