Напоследък все повече се говори за травма, травмиране, травматизми и сякаш използваме тази дума, за да опишем всичко, което ни наранява. В действителност в психологически смисъл травмата е нещо външно, от което ни боли, но и което нанася щета. Ако не се предприеме нищо за лечението на тази щета, тя може да продължи да влияе на човешкия живот по неблагоприятен начин.
Има няколко важни неща, които трябва да знаем за травмата.
Кои са травмите в живота ни?
Всеки приема за травматични различни събития, така че трудно можем да говорим за универсални причини. Разбира се насилието под всякаква форма, неглижирането, тежките загуби обикновено са травматични. Но от там нататък за един човек травматично може да е това, че някой е купил желаните от него обувки, а за друг-загубата на близък човек.
Защо имаме различна чувствителност към събитията в живота ни?
Кои събития ще припознаваме като травматични зависи от характеристиките на личността ни, от типа на нервната ни система и от историята ни. Когато виждаме човек, който е наранен от малки събития, които не правят впечатление на другите хора, можем да мислим, че не става въпрос за нова травма, а за ретравмиране. Ако преди време сме преживели дадено събитие като травматично, в последствие само напомняне за това събитие, може да активира старата травма и дори да я затвърди и засили. Когато първата травма е била още в ранното ни детство, може да я преживеем не като мисли, а като физическо усещане и силни, необясними чувства.
Еднократно събитие или хроничен стрес
Когато говорим за травма, често си представяме еднократно събитие, но травматичен ефект имат също хроничните стресови житейски фактори.
Еднократните травматични събития могат да доведат до Посттравматичен стрес. Той се характеризира с кошмари и внезапно припомняне на моменти от случилото се, т.нар. флашбек. Общия емоционален фон е на вцепененост, отчужденост от другите, липса на реакция на стимулите от околната среда или силна емоционална и физическа възбуда, висока реактивност, безсъние. Избягва се контекст, който напомня на травматичното събитие. Тревожността и депресивността са често срещани при посттравматичен стрес, като понякога има и суицидни мисли. Посттравматичният стрес се проявява от няколко седмици до няколко месеца след травматогенното събитие. В повечето случаи човек се възстановява от него.
Хроничният стрес води до стабилни характерови черти, поведенчески модели и емоционални схеми, особено ако се е случвал в детските години.
Травмите при децата
За едно дете травмираща може да е загубата на родител, но също така и начините на възпитание, които му носят болка и не са съобразени с неговите нужди. Отстрани може стилът на възпитание да не прави впечатление с нищо особено, може да е приемлив за обществото и културата в даденото време, така че травмата може да се причини и от добри намерения.
Личностните черти и поведенческите модели, които се формират в следствие на хроничната болка помагат детето да се справи с нея. Те остават постоянни, но в живота му на възрастен пречат, защото са “създадени”, за да помагат в детските ситуации и следователно по-късно са неадаптивни.
При децата всяко събитие може да бъде преодоляно и да не остави траен негативен отпечатък върху живота им, дори принципно да е силно травмиращо. Това се случва, ако им се подсигури достатъчно стабилна и подкрепяща непроменяема среда, характеризираща се с приемане и топлина. Също така е много важно какво обяснение ще се даде на детето за случилото се, какво ще му бъде разказано и по какъв начин, доколко ще е разбираемо за него и дали е истина. Не бива възрастните да усложняват твърде много обясненията, както и не бива истината да се прикрива и олекотява.
При възрастните хора травматичните събития също могат да бъдат преодолени, ако се вземат необходимите мерки и се потърси подкрепа.
Ако усещате, че имате непреодоляна травма или ако скоро сте преживели травматично събитие, можете да се обърнете към мен за съдействие.
Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
