Бременна сте или планирате скоро да бъдете, но ви спират редица страхове? Независимо дали вече сте или е въпрос на време, страховете са най-нормалните неща, които могат да ви сполетят. Важно е да разберете, че това не ви прави слаби и неспособни да бъдете добри родители и да се справите отлично, както с бременността, така и с раждането. И с това да отгледате едно прекрасно дете.
Вярно е, че всяко ново и непознато нещо е плашещо за повечето хора, особено когато имаме частична информация от хора, които са го украсили в неприятни краски. Всеки има своите страхове, независимо дали са рационални или ирационални. Но всички бъдещи или настоящи майки са минали през тези притеснения и опасения.
Ето и кратък списък с най-разпространените страхове при бременност:
Дали ще се справя и дали ще съм добра майка?
Това е може би първата и основна мисъл, която минава през главата на всяка бременна жена , както и на тези, които обмислят да имат дете. Истината е, че човек винаги се справя. Проблемът е, че не си вярва достатъчно, докато не погледне назад и не си даде сметка колко добре се е справил всъщност. Затова винаги, дори и не толкова приятните периоди от живота ни, изглеждат някак мили, по-хубави и идилични в сравнение с настоящия – просто, защото поглеждаме назад към трудности, с които вече сме се справили, пътят вече е извървян и е познат, не е страшно, както когато е бил пред нас. Помислете си, някой ден всичко това ще е в миналото и почти със сигурност ще си мечтаете да се върне това време, да изживеете тези вълнения, емоции… Опитайте да гледате на този момент от друга перспектива.
Освен това какво значи да се справиш добре? Човек винаги прави грешки, които му позволяват да напредва и да става по-добър. В този смисъл не бъркайте “добър” с “безпогрешен”. Най-важното по пътя е да обичате детето си, а това без съмнение ще стане. Вие ще обичате детето си и винаги ще се справяте, защото това е инстинкт.
Раждането ще бъде много трудно и болезнено и няма да се справя с него…
Безсмислено е от наша страна е да се фокусираме върху един единствен момент или хипотетични ситуации, в които може никога да не изпаднем, но което фокусиране, ни лишава от това да изживеем хубавите неща, които се случват покрай нас или поне да си живеем спокойно в рутинното ни ежедневие. И въпреки всичко – нормално е! Раждането е нещо непознато, нещо, което не ни се е случвало, но пък за което още от малки гледаме по филмите, чели и слушали.
Факт е, че всеки се страхува от болката. Изказвания като – “Това се случва откакто свят светува” и “Всяка жена е пригодена за това”, не ни вдъхват особено успокоение, защото не променят чувството ни за страх от болката. Но болката, първо – в много случаи не е по-силна от тази, с която е съпътстван месечния цикъл, второ – тя е конструктивна и всъщност би трябвало да отстъпва, ако жената излезе от порочния кръг на страха от болка, защото колкото повече страх от болката, толкова повече болка.
Животът ни е силно повлиян от западната култура, в която драматизмът на родилката във филмите е единственият ни “реален” поглед над раждането(докато самите ние не родим). Ние сме облъчени с една представа за раждането, която обаче е непозната сред другите култури, при които раждането протича съвсем леко.
Ето как работи порочният кръг – страх от болката, отделяне на катехоламини(хормоните на стреса), изтегляне на кръвта от матката и съсредоточаването й в ръцете и краката, (тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство), нарушаване на нормалния достъп на кислород до матката, до мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка. Неправилното дишане също допринася за засилване на болката. Ето защо, вместо да се фокусирате върху страха си от болката, по-добре е да видите какво градивно може да направите, за да не се сблъскате с нея. Препоръчваме ви да се информирате по-добре за раждането, възможното поведение по време на процеса, дишането, да посетите специални курсове за родители, както и по време на раждането да не мислите за себе си и своите неприятни усещания, а за бебето и как то може би се чувства.
Това е огромна отговорност, с която не знам дали ще се справя
Да, това е огромна отговорност. И какво от това? Ако, е по-малка отговорност, по-лесно ли е? Въпросът с отговорността и осмислянето на това, че да имаш бебе е огромна отговорност, всъщност е на дневен ред само, докато бебето се появи. След това мисълта за “огромната отговорност” и страхът, че няма да се справим, остава далеч в миналото – във времето, когато сме имали време да мислим за това. Защото, когато се появи бебето, вие просто правите нещата, без да се замисляте, правите ги както ги чувствате, а чувствата – те се случват независимо от това колко голяма или малка е отговорността, колко трудно или лесно е, защото така е устроена природата и защото това е вашето дете.
