Публикувано на

Защо отлагаме – съвети от психотерапевт

Случвало ли ви се е да отлагате? Вероятно всеки се е сблъсквал с т.нар. „прокрастинация“ или необосновано отлагане. По какво то се различава от отлагането, което правим от време на време. Първо прокрастинация наричаме това отлагане, което няма основание. Също така то трябва да носи вреди и да има негативни резултати. Нужно да е извън контрола на човека, който го извършва.

Множества изследвания показват, че голяма част от хората се борят с подобен тип нездравословно отлагане, което не е обосновано от нищо. Около 30% от всички хора съобщават, че се борят с отлагането, като 70% от тях не могат да се справят сами и прибягват до професионална помощ. Друга интересна статистика е, че с напредване на възрастта склонността към отлагане намалява.

Какви са причините за прокрастинацията?

Причините са неосъзнати и често човек сам не може да си обясни защо отлага по толкова пагубен начин за самия него. Надали могат да бъдат изброени всички причини, тъй като често те са свързани с индивидуалния живот на всеки човек, но все пак се наблюдават някои общи причини:

Oтлагането може да е част от дадено заболяване, като например депресията, която поради липса на сили и мотивация, кара хората да отлагат понякога и абсолютно естествени дейности като например хигиенни такива. Друго състояние, което може да доведе до отлагане е хиперактивността, тревожното личностно разстройство и т.н.

  • Перфекционизъм-когато изискваме от себе си да сме перфектни, а има риск да сгрешим(а такъв има винаги), сме склонни да отложим съответното действие с идеята, че ще отложим всъщност възможността да се провалим, което би било непоносимо за един перфекционист.
  • Пасивно-агресивен протест-когато не сме доволни от нещо, искаме да се бунтуваме срещу него. Ако поради някакви причини не можем да изразим негодуванието и гнева си активно, тогава може да го направим пасивно-чрез случайни пропуски, забравяне, включително чрез отлагане. Важно е да се отбележи, че тази стратегия за изразяване на гняв и недоволство, е неосъзната. Отлагането не се планира умишлено, а се случва от самосебе си и ние сами не разбираме, че то изразява гнева ни.
  • Изкуствено поддържане на вината-отлагането може да има за цел, отново неосъзнато, да кара човек да се чувства виновен. Т.е. акцент не е ще се отложи ли нещо или не, а дали накрая ще се чувстваме виновни и ако цената на това е отлагането, сме „готови“ да я платим. А защо се случва така, че е нужно да се чувстваме виновни. Причината отново е неосъзната и може да е различна-поддържане на родителски образ жив; наказание за нещо, за което имаме чувството, че носим отговорност; защото сме живели цял живот с вина и тя ни е позната и макар и болезнена, носи усещане за сигурност и т.н.
  • Импулсивност-отлагането може да се дължи на неспособност да удържим даден импулс. Да удържаме импулсите си в името на по-значима цел, се учим постепенно през първите години от живота си, като развитието на това умение започва около 1,5 г. Ако не сме успели да го усвоим, може да ни е трудно да отложим удоволствието в името нещо по-важно и да пренебрегваме значимите неща в името на това да си починем, да похапнем, да гледаме филм или друго удоволствие.

Последствия

Веднага след като сме отложили нещо неприятно, чувстваме облекчение. Това моментно облекчение се регистрира от мозъка ни като награда, а голяма част от поведението ни е базирано на това какво ще бъде наградено. И така ние сме склонни отново да отложим, за да получим наградата удоволствие. Но тя е кратка, а последствията от отлагането са често разрушителни, освен прагматично, така и емоционално. И ето как накрая въпреки островчетата на облекчение, можем да се чувстваме генерално по-виновни, отчаяни, объркани и затормозени. Мислим си, че отлагаме, за да се чувстваме по-добре, а всъщност става по-зле.

Както се разбира, отлагането може да бъде не особено леко за преодоляване, ако в основата му стои неосъзната емоционална причина. Ето защо консултация с психолог може да бъде полезна и дори наложителна, ако отлагането затруднява и влошава качеството на живот. Какво все пак можем да направим и сами, за да се опитаме да превъзмогнем или тушираме отлагането:

Насоки за справяне с проблема

Важно е да се справим с перфекционизма и да променим нагласата си по отношение на очакванията си. Нужно е да приемем, че все някога ще направим някаква грешка и че това е нормално. Гледната ни точка за нас самите трябва да е, че доказателство за нормалността ни са нашите грешки.

Укрепване на самооценката и великодушие-изследванията показват, че когато човек, който е склонен да отлага, работи върху самооценката си и я повишава, това се отразява и на склонността му да отлага. Също така ако успяваме да сме великодушни към самите себе си и да си прощаваме, това би следвало да намали склонността ни да отлагаме. Но самооценката корелира положително с великодушието към самите себе си, така че работейки върху едното то неминуемо ще подобрим и другото.

Управление на времето-умението да управляваме времето си е важно за справяне с отлагането. Това означава да имаме волята и силата да последваме предварително начертания от нас план, както и това той да е реалистичен. т.е. трябва да умеем да правим добра преценка за това колко време ни отнема дадено действие.

Какво би било следващото ми действие-разбиването на някаква задача или дейност на по-малки такива върши работа, като фокусът е върху следващото малко действие. Така не се чувстваме отегчение и уморени предварително от нещо голямо, което ни предстои. Нещата изглеждат по-леки, когато са по-кратки и по-малки. Може да си обещаем, че ще направим само следващото действие без да продължаваме нататък. Говорим за наистина малки действия като да си отворим имейла, да прочетем диетата си, да разгледаме книгите в библиотеката и т.н.

Ако въпреки самостоятелните опити за справяне с отлагането, се затруднявате или имате нужда от подкрепа по време на този процес, съм насреща.

Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

36 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.