Древногръцкият философ Епикур съветва: ”Не унищожавайте това, което имате, желаейки това, което нямате и помнете, че това, което имате сега, някога е било едно от нещата, които сте желали”.
За някои търсенето на щастие е безкрайно състояние известно като хедонична адаптация. Например, купувате си нови дрехи и получавате щастлив тласък. След това този тласък изчезва и желаете да си купите нов часовник. Случва се същото и вие бързо се приспособявате към новата покупка, като нивата ви на щастие се връщат там, където са били. Обемът на покупките при различните хора е различен, но изводът е един: това е хедонистичен водовьртеж, където всичко, което притежаваме не е достатъчно, за да ни направи щастливи, тоест просто трябва да продължаваме да купуваме още и още.
Кенън Шелдън, професор на психологическите науки и Соня Любомкирски от Калифорнийския университет в Бъркли провеждат проучване сред 481 души, свързано с щастието, установяват, че мнозинството от участниците спират да бъдат щастливи, защото искат повече и повече и повишават стандартите си или защото спират да имат нови положителни преживявания. Например, не изживяват забавни моменти с новия си партньор, тъй като започват да си го представят и да изискват от него по пряк и косвен начин да бъде по-красив, по-богат, с по-добра работа и т.н.
Такива хора просто са в застой и колкото повече разчитат на материалното, за да ги направи щастливи, толкова повече нарастват очакванията им и стигат до пристрастяване. Въпреки, че една лъскава придобивка може да повиши нивата на щастие, това преживяване трябва да се повтаря отново и отново, да се оценява от чисто материална гледна точка, за да бъде въздействието трайно. В крайна сметка, малцина могат да оценят това, което притежават и да имат нови положителни преживявания. Това може да обясни и обратната връзка между материализма и благодарността, които като цяло са диаметрално противоположни понятия.
Съществува обаче и една голяма категория от хора, които непрекъснато търсят по-хубавото и никога не са благодарни. Имаме една обикновена кола, която чудесно си върши работата, но защо пък да не искаме едно Ferrari или едно Lamborghini например? Изглежда изключително трудно да сме благодарни за обикновената си кола, но помислете, че за някои тя би била истинско щастие .Човешкият ум изглежда е лаком, а социалният модел се е развил върху непрекъснатото подценяване на това, което имаме и надценяване на това, което желаем. Естествено, това е нуждата и жаждата за все повече и повече и е базата, на която се крепи развитието на човека.
Би трябвало да си припомним как са живели родителите ни, бабите и дядовците ни. Да си припомним онези години, когато междуличностната комуникация е била много по–важна от материалните блага. Ако можем да осъзнаем ликвидността на съществуването си, ще ни е много по–лесно да сме благодарни за семейството си, близките хора, приятелите, колегите, преподавателите, хората, които ни обслужват в една институция и принципно на всички онези, които ежедневно правят живота ни по- лесен и го обогатяват.
Когато се отърсим от изискванията на потребителското общество и от нарцистичното си его, осъзнаваме, че можем да почувстваме и изразим благодарност и за най – обикновените неща. Благодарността действа като съперник на негативния съдия, когото често крием в себе си. Критиката и благодарността не могат да съжителстват. Благодарността започва да подкопава нуждата за непрекъснато преследване на щастието и борбата за живот. А това преследване е принудително пристрастяване, което пренебрегва всички важни неща. Започваме да осъзнаваме, че щастието не е вън от нас.
Това с течение на времето ни кара да изоставим измамливите и високи цели и очаквания. Те са нереалистични и предразполагат към непрекъснато разочарование от неуспеха. Благодарността ни изпълва с нови очаквания, които повалят лъжливата идея за перфекционизъм. Когато развиваме чувството си за благодарност, ние сме склонни не само да се чувстваме по-щастливи, но и да даряваме щастие. Започваме да се грижим повече за себе си и за другите. Ние просто градим щастието…
В следващата статия ще продължим с благодарността – оценяването на всичко, което ни е дадено… Всички тези малки и големи неща, които не сме създали сами… Дадени са ни… и ние сме задължени да ги видим, да им обърнем внимание и да ги оценим. А цената, която ще им дадем, определя благоденствието ни. Прочетете статията за благодарността от тук.
