Публикувано на

Защо изпитваме срам и вина – съвети от психотерапевт

Вината и срамът са две от базовите емоции, заедно с гнева, страха, радостта, отвращението и тъгата. Те са естествена част от нашия живот и са ни в полза тогава, когато се появяват в подходящ момент и с релеванта на ситуацията интензивност.

Вината и срамът си приличат като усещане, но имат и някои основни разлики, заради които се възприемат като отделни една от друга емоции.

Приличат си по това, че се появяват в момент, когато мислим, че не сме направили нещо по добър начин, когато считаме, че сме извършили нещо лошо и осъдително. Това е приликата между тези две емоции.

Различават се по всичко останало.

Срам

Срамът е чувство, което ни подсказва, че нещо в нас не е наред, не е добро и другите ще го видят и ще реагират негативно спрямо нас. Появява се, когато знаем, че другите ще видят нашата „нередност“. Функцията на срама е да ни накара да спазваме определени норми, налагани отвън. Често това, от което се срамуваме, можем да го правим насаме без да изпитваме срам, но когато се появят другите, нещата се променят. Например насаме вкъщи можем да ходим с мърляви дрехи, но навън не бихме излезли така, защото ще се срамуваме от другите, тъй като вярваме, че те ще погледнат неодобрително на това. Така че основно за срамът е наличието на други хора и тяхната негативна гледна точка.

Вина

При вината други не са нужни. Когато я изпиваме, то е защото сме нарушили наши собствени разбирания за добро и лошо и сами осъждаме действията, мислите или чувствата си. Преживяваме това сами. Вината е определена не от външни норми, а от нашите собствени, които могат да съвпадат с външните, но могат и да се разминават. Функцията на вината е именно да ни сигнализира, когато сме направили нещо нередно, така че да не го повтаряме.

Произход на срама

Срамът е по-архаично чувство в сравнение с вината. То се появява между втората и третата година от живота ни. Появата му е свързана със способността на детето по това време вече да се движи и да изследва света. То трябва да напусне своята нарцистична позиция, в която всяко желание и нужда се удовлетворяват безусловно и да навлезе в света с неговите ограничения. Това става през реакциите и насоките на възрастните, които реагират, когато детето не направи нещо „както трябва“, най-често засрамвайки го. Например когато си е облякло неподходящи дрехи, когато се е напишкало, изцапало и т.н.

В тази възраст за детето най-силният страх е загубата на любовта на родителите. Загубата й му се струва животозастрашаваща. Ето защо реакциите на възрастните придобиват особено голямо значение, тъй като те подсказват дали любовта им е още налична или не. Ако реакциите на възрастните са много интензивни, чести или за неща, които детето не е готово да усвои, може чувството на силен необоснован срам да остане  в живота му. Страхът да не би околните (напомнящи неосъзнато на родителите му) да не го харесват и одобрят може да е толкова голям, все едно застрашава живота (а неосъзнато възприятието е точно такова). Обратното, липса на реакция от страна на родителите, може да се отрази на детето с невъзможност за усещане границите, правилата и нормите на света и да израсне като хаотичен човек, който не е способен да изпитва срам при каквито и да е обстоятелства.

Произход на вината

Вината се появява в живота ни по-късно-около петата година. Тя се оформя като естествен и нужен изход от т.нар. Едипов комплекс. Около тази възраст детето би следвало по един филогенетично унаследен начин да се влюби в родителя от противоположния пол и да пожелае родителят от неговия пол да изчезне, за да може да реализира любовта си към другия родител. Задачите на родителите е да покажат, че тези чувства са нередни и да свържат детето с една бъдеща представа, че неговата половинка расте някъде там и го очаква. Така постепенно детето интегрира от родителите си нормите, правилата, които те му поднасят. Те би следвало да станат част от неговата ценностна система и то да ги приема вече като свои, а не като външни.

Детето разбира, че желанията му са грешни и започва да чувства вина, че ги изпитва и така се отказва от едиповите си желания, идентифицира се с родителя от своя пол и расте като човек, който умее да използва вината като добър регулатор на поведението си. Ако обаче желанията на детето се стимулират или се кастрират жестоко, то може да израсне като възрастен със засилено чувство на вина, която се появява дори, когато няма повод за нея или с интензивност, която е нерелевантна на ситуацията. Прекомерно силна вина може да има и ако детето е било обвинявано твърде рано за различни неща, за което не  било способно да отговаря.

Така че когато пред нас има човек, който изпитва много силни чувства на вина или на срам, ние можем да погледнем на него като на човек с дълбока емоционална рана, появила се много рано в живота му.

Ако и вие се борите усилено с вината и срама, ако ги изпитвате твърде силно или твърде често, съм насреща за консултация по тази тема. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

30 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.