Публикувано на

Ревността – една разрушителна емоция

как да се справим с ревността

Ревността е болезнено чувство, което изглежда че съпътства почти всички взаимоотношения, особено интимните. Не е приятно да изпитваме ревност, но когато я има, дори да се опитваме да я изгоним, тя трудно си тръгва и може да ни направи уязвими или агресивни.

Какво представлява ревността всъщност?

Тя е чувство, което ни казва, че по някакъв начин сме застрашени да загубим нашия обект на любов заради пренасочване на вниманието му към нещо друго (към друг човек, дейност, която отнема време и внимание и т.н.). Обикновено е свързана с чувството, че не сме от достатъчно значение за отсрещния и че има друг, който е по-значим от нас.

Ревността в някои случаи води след себе си погрешно вярване, че ако изискаме вярност, внимание и определено отношение от отсрещния, ако го обвиним, че постъпва погрешно, той ще се промени и ще започне да постъпва „правилно“. Опитът показва, че не става нищо подобно. По-скоро изглеждаме нападателни и агресивни в очите на другия и той, защитавайки се, се отдалечава от нас, като става също агресивен или студен.

Ревността може да варира в своята сила и всички ние сме чували за хора, които я изпитват по особено интензивен начин. Толкова интензивен, че дори може да загубят връзка с реалността и проявите на ревност да изглеждат като параноидни симптоми и дори да водят до агресия.

В основата на ревността стои страх

Съществуват два вида страх, свързани с ревността, които биха определили и силата й. Тъй като и ревността, както и другите чувства и емоции се оформят в живота ни от началото му, те асоциативно и неосъзнато се свързват с всички значими минали събития, които са ги предизвиквали, дори когато са провокирани в настоящето от нещо конкретно. Какво може да означава за това ревността? Когато я почувстваме в настоящите си отношения, неосъзнато активираме преживяванията си от първите ни сблъсъци с нея. Колкото по-рано са били те, колкото по-рано сме се почувствали застрашени от изоставяне заради някой друг, толкова по-мощна е ревността.

В зависимост от това кога се е случила тази първа среща с ревността, страхът може да е от загуба на обекта на любов и привързаност, но може да е страх от загуба на любовта на обекта. По-архаичен е страхът от загуба на обекта и той обикновено е характерен за първите около две години от живота ни. Можем да предположим, че този, който не се е грижил за нас, не е успял по някаква причина да ни даде сигурността, че винаги ще е там, когато имаме нужда от него. В последствие оставаме с подобно усещане, насочено към другите хора, че съвсем скоро ще ни оставят, че няма да можем да го понесем и че сме зависими от тях, както сме били наистина зависими като много малки.

Когато се страхуваме да не загубим любовта на обекта, нещата са малко по-лесни. В този случай често ревността е свързана в момент от живота ни, когато сме се сдобили с брат или сестра, или сме се конкурирали с другия родител за вниманието на този от противоположния пол. Ако тези две ситуации, критични и сложни за едно малко дете, не се превъзмогнати по добър начин, изпитаната тогава ревност се проектира върху партньорите ни. Ние сме сигурни, че другият го има и ужасяващото не е, че няма да се справим без него, а че ще боли, ако загубим одобрението и любовта му, дори той да е там.

Какви въпроси е редно да си зададем

Тези причини са повърхностно описани и са само част от сложния начин, по който ревността се появява в живота ни и става негов фокус. За да се навлезе в дълбочина, всеки може да проследи как индивидуално при него са се случили нещата с помощта на специалист. И все пак докато се интересуваме от тези аспекти на живота ни, ревността може да ни застига и за да се борим с нея, е добре да помислим върху следните въпроси:

  • Какви са доказателствата „за“ и „против“ това, че партньорът ни не ни е верен. Дори може да разпишем таблица за това.
  • Какво не ни достига във взаимоотношенията, така че да се чувстваме сигурни. Можем ли да го обсъдим с половинката си.
  • Смятаме ли, че притежаваме качество, което не ни достига, за да задържим партньора до себе си. Какво е то? Можем ли да променим това и как?
  • Би ли могло да има алтернативно обяснение за поведението на партньора ни и какво може да е то. Можем ли да се поставим за момент на неговото място и да се видим отстрани.
  • Ролята на кой човек, който не ни е дал сигурността, от която сме имали нужда, трябва да изпълни половинката ни. За това ли ни е нужен човекът до нас?

При всички положения не бива да мислим, че ревността е просто ревност. Трябва да си даваме сметка колко силно и разрушително може да е това чувство. Добре е да не го подценяваме, но и да го използваме като трамплин към теми, които са по-дълбоки, неосъзнати, но са в основата на ревността. Тези теми биха могли да бъдат разгледани с помощта на психотерапевт, така че не се колебайте да тръгнете по този път, макар и свързан с неяснота, трудности и може би болка.


Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/

За контакти: 0886 735 585

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

10 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.