Да свършим нещо изрядно, идеално, без грешки-това е хубав стремеж. Хората, които успяват да го постигнат, са ценени от околните, защото са добри приятели, служители, къщовници и т.н. Какво обаче стои зад перфекционизма? Каква е цената, която се плаща, за да се постигне идеалното?
Кога да се притесним за себе си?
Перфекционизмът всъщност, макар и удобен за околните, не е черта на характера, която помага. Напротив-носи тревога, вина, срам и нови изисквания, които са невъзможни за покриване.
Няма нищо лошо да се стремим нещата да се случват по възможно най-добрия начин и да полагаме усилия за това, но същевременно е нужно да можем да сме спокойни, ако не се получат, ако прескочим даден срок, ако мръсните чинии останат за следващия ден. Ако не го умеем, ако ставаме много тревожни в такава ситуация или не спираме, докато не свършим всичко, каквото и да ни коства това, може би трябва да се притесним за себе си. Още повече, че перфекционизмът има една подмолна особеност и тя е, че е неосъществим. Няма идеални неща, хора, отношения, проекти, домове и т.н. Ако изискваме от себе си да сме идеални, винаги ще сме неудовлетворени, защото това е непостижима цел.
Перфекционизмът-част от диагноза или не
Перфекционизмът като симптом не бива да се подценява, защото може да е част от Обсесивно-компулсивно личностно разстройство (различно е от Обсесивно-компулсивно разстройство). То се характеризира най-общо именно с перфекционизъм, трудност да се делегират задачи на други хора, разписване на таблици и списъци за изпълнение на задачите, липса на емоционална топлина и богатство.
Не винаги перфекционизмът е част от състояние, на което може да бъде поставена диагноза. Но самото му наличие е достатъчно затрудняващо живота. Хората са склонни да жертват здравето си, отношенията си, спокойствието си, за да свършат нещо идеално. И дори съвсем осъзнато да си дават сметка, че този стремеж е ненужен, им е трудно да го потиснат. За тях няма нещо, което е достатъчно добро. Единственото, което би ги удовлетворило, е идеалното, а тъй като то не съществува, често след много положени усилия, те са отново недоволни и се чувстват виновни. За съжаление не умеят и да си прощават.
Защо се случва така?
Силният, безкомпромисен перфекционизъм е заложен още в детството ни (около 2-3г.), когато някой е изисквал от нас да бъдем идеални или когато е изисквал неща, несъответни за възрастта ни (например на 3г. да стоим мирно на масата, като бебета да нямаме нужда от носене и гушкане, на 2г. да отстъпваме играчките си и т.н.). Ако тези изисквания не са били покривани по очаквания от родителя начин, вероятно той е реагирал безкомпромисно и твърде строго , което ни е плашило. В тези моменти ние, с детския си поглед на нещата, сме тълкували, че не ни обича. Ако обаче едно дете загуби любовта на родителя, животът му е застрашен, защото то е зависимо дори и физически от него. Когато подобен модел е повторяем, детето го интернализира. Така по-късно в живота перфекционизмът звучи с родителските думи също толкова безкомпромисно и поставя условия за правото на съществуване. “Ако не направиш това идеално, значи си лош и нямаш право да съществуваш.” Ето защо перфекционистите трудно могат да се откажат от стремежа си към идеалното. Неосъзнатата заплаха е твърде голяма.
Ако и Вие срещате затруднения в борбата с перфекционизма, не се колебайте, а се обърнете към специалист.
Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
