Психотерапията е услуга, от която се възползват все повече хора. Причините за това са разнообразни. От една страна напоследък по-активно се поставя акцент не само върху материалното и професионално благополучие, а и върху емоционалното такова, както и върху психичното здраве. Хората започват да се ориентират кога могат да се обърнат към психотерапевт и знаят, че за това не е нужно да са „луди“. На тези, които посещават психотерапевт се гледа вече не като слабохарактерни и странни, а като на самоосъзнати хора, които се стремят да се грижат по адекватен начин за себе си.
Един от факторите, които определят дали някой ще се обърне към психотерапевт, е финансовата страна на въпроса. Много хора се чудят дали могат да си позволят цената на психотерапията, дори да усещат, че имат нужда от нея. Мислят си, че таксите ще са непосилни и се отказват дори да се обадят. Темата за парите е деликатна и затова не е лесно човек предварително да придобие представа колко ще са му нужни, за да посещава психотерапевт.
Ето защо реших да подготвя този кратък материал, за да се опитам да внеса яснота по въпроса колко струва психотерапията.
Как се формира цената:
Обикновено всеки специалист сам определя цената си, като взима предвид няколко фактора:
- разходите, които има
- опита си
- населеното място, в което е практиката му
- обемът на работата му към настоящия момент
- етиката на психотерапевтичната парадигма, към която принадлежи
Има няколко фактора, които е важно да бъдат уточнени.
Цената като тема, която може да се коментира
Когато даден специалист започва работа с нов клиент, той съобщава стандартната цена, при която работи, но не като факт, а като тема, която би могла да бъде обсъждана. Т.е. психотерапевтите не очакват клиента просто да приеме тяхната цена, а да има някаква реакция от негова страна. Тя може да е на приемане и съгласие, но може и да е на притеснение, на колебание, смущение. Би следвало въпросите, които таксата поставя, да бъдат коментирани и обсъдени така, че на финала клиентът от една страна да е разбрал нещо за вътрешния си свят, а от друга цената да се договори така, че да е удачна спрямо дохода на клиента.
Безплатни срещи-възможни ли са?
Има специалисти, които биха направили една или няколко безплатни срещи. Но тогава не можем да говорим за терапия, а по-скоро за консултиране и временна подкрепа с цел облекчаване на актуално силно страдание. Подобна консултантска дейност, отново безплатно за клиента, се осъществява и през различни институции и организации. Такива са например училищните психолози, психолозите в центровете за работа с деца със специални нужди. Също така част от компаниите в частния сектор разполагат със специалист Човешки ресурси. Те отговарят предимно за подбора на персонал, но част от тях имат за цел да благоприятстват за емоционалния комфорт на служителите. Но всичко това отново остава в сферата на консултирането.
По отношение на психотерапията напоследък отново частните компании подсигуряват вариант за такава на служителите си като тип социална придобивка. Това се случва през различни платформи като работодателят плаща по-голяма част от таксата за психотерапия, но клиентът също участва, макар и с по-малка част. Това е така, защото парите са важни освен в буквален смисъл като заплащане за труда на някого, също така и със своя символичен смисъл.
Защо е важно да има такса?
Важно е да има заплащане, независимо какво е то. Това е така, защото психотерапията е продължителен процес, който се случва в определена рамка, която задава сигурност, стабилност и постоянство. Парите са част от тази рамка. Те регламентират отношенията “клиент-терапевт” като такива. Ако липсва заплащане, отношенията излизат извън рамките на професионалното и се превръщат в друг тип отношения, които се характеризират с определени чувства. И тогава вече не можем да говорим за психотерапия, а за нещо друго.
Също така, колкото и от практична гледна точка да изглежда добре някой да не плаща за дадена услуга, е нужно да си даваме сметка, че има нещо друго освен практичното и това е символичното значение, което клиентът би вложил в това, че не плаща. Дали ще го възприеме като благодеяние, като унижение, като добронамереност, като неуспех от негова страна? Как би възприел йерархията, която би се създала по тази тема-терапевтът е могъщият спасител, който помага на безпомощния слаб клиент. Или слабият наивен терапевт, от когото клиентът може да се възползва с лекота. Не знаем. Това са само хипотези, но така или иначе липсата на заплащане има своето значение, което би взело много от емоциите и вниманието на клиента, като го отдалечава от психотерапията. Т.е. липсата на плащане е уж с цел да даде възможност на терапията да съществува, но всъщност би я унищожило като процес.
Също така плащането е част от усилието, което клиентът полага, за да участва в терапевтичния процес, заедно с редовните посещения, както и опитите да бъде спонтанен и откровен. Всичко това изглежда лесно и желано, но всъщност понякога се оказва трудоемко. Когато клиентът заплаща цената на терапията, усещането е, че наистина прави нещо смислено за себе си.
И преди да решите дали да отделите част от Вашите средства за психотерапия се запитайте колко струва щастието и спокойствието Ви, колко струва това да разбирате и приемате себе си, колко струва това да живеете по-лесно със себе си и да опознавате несъзнаваната част от Вас.
Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
