Публикувано на

Как да се справим с негативните мисли – съвети от психотерапевт

негативни мисли

Изследванията показват, че е една от основните характеристики на щастливия човек е оптимизма. Да виждаме положителното в живота, да вярваме, че ни предстоят хубави преживявания, че дадено събитие ще приключи добре много облекчава живота ни и ни помага да живеем с лекота.

Това е така, когато говорим за оптимизъм, който е естествена черта от човешкия характер и се прилага без усилия. Но той не е характерен за всеки от нас. Ако за някои хора е естествено да са положително настроени, за други е точно обратното и те са по-скоро песимисти. Това затруднява живота им и го прави уморителен и напрегнат.

Какво представлява негативизмът?

Негативизмът е нагласа, свързана с мисленето ни, която предполага, че ние очакваме да се случват неприятни неща, очакваме, че хората са враждебно и злонамерено настроение, че някакво събитие ще приключи неблагоприятно и т.н. Промяната на негативизма не означава, че човек ще стане крайно и нереалистично оптимистичен и няма да може да прави адекватна оценка на хората и контекста около него. Целта е именно да може да се прави адекватна преценка. Всъщност негативизмът също е нереалистичен и краен, но показващ само неблагоприятните вероятности.

Важно е да знаем, че ние хората сме склонни да сме негативни и усещаме негативизма много по-силно от позитивизма. Същевременно негативната нагласа оказва по-голямо влияние върху емоционалното ни здраве. Тази наша склонност обяснява защо ако един цял ден е минал добре, но се е случило едно неприятно нещо, ние ще бъдем повлияни най-вече от него.

Защо човек става негативен?

Най-общо, защото използва защитен механизъм, наречен проекция. При него нашите собствени негативни импулси, черти на характера и т.н. се приписват навън, тъй като са непоносими за нас. Това се случва, когато човек е отгледан в много критично семейство, където е търпял честото и строго недоволство на родителите си, стигащо понякога до сарказъм и подигравки. Така човек израства несигурен, незнаещ какво да очаква от света (представян от родителите в първите години от човешкия живот), като в крайна сметка е получавал отхвърляне и враждебност. Така се оформя нагласата, че в живота се случват предимно неприятни неща. Подобно очакване може да се оформи и при добронамерен, но тревожен и вечно предупреждаващ за опасности родител. Детето му вярва и интернализира неговите очаквания за неприятности и тогава използвания защитен механизъм е интроекция.

Какво да предприемем?

Какво можем да направим, обаче, когато сме вече независими от родителите си и искаме да живеем с по-голяма лекота, а отвътре ни идва да мислим негативно и просто сме си такива? Самият факт, че имаме желание за промяна, е една крачка напред, тъй като съществуват хора, които са негативни, но не знаят, че са такива и че част от неприятните им преживявания идват от тази нагласа. Така че, ако сме осъзнали това за себе си, първото, което трябва да направим, е да се поздравим и да бъдем доволни от самоосъзнатостта си.

След това можем да мислим за живота ни досега, за дълбокия произход на негативизма ни, но тези самоанализи не биха довели до голям резултат, освен ако не са направени с помощта на психотерапевт. Междувременно може да се предприемат няколко стъпки за справяне или намаляване на негативизма. Но следвайки ги, е добре да сме с ясната идея, че психиката и мозъкът ни вървят по „утъпкани пътеки“. Т.е. ако досега сме свикнали да мислим негативно, да променим този процес няма да стане без усилие и време, което е нужно за изграждането  на нови невронни пътища. Добре е да отделим поне един месец редовно практикуване на по-долу посочените стъпки:

положително мисленеЕстествена положителна нагласа

Нужно е да направим положителната нагласа естествена за мозъка ни. За целта трябва през деня ни да има достатъчно положително звучащи думи, изречения и т.н. Може да ги подготвим предварително и да ги „взимаме“ като хапче на положителната нагласа редовно и най-добре няколко пъти на ден. Така мозъкът ни няма да е много „изненадан“, когато поискаме да погледнем оптимистично на дадена ситуация.

Себерефлексия

Когато сме негативни, лесно можем да видим външните причини за това, но не и вътрешните. А е факт, че за негативизма ни е отговорен колкото контекстът, толкова и естеството на нашите мисли. Това са подходящи моменти за себерефлексия, която ще ни покаже доколко нашите мисли повлияват негативизма ни. За да се случи това, е нужно в момент на негативизъм да си зададем следните въпроси:

Често ли очакваме всичко да се окаже ужасно?

Виждаме ли само лошото без да виждаме доброто?

Пренебрегваме или обезценяваме ли положителните факти и събития?

Ако правим някои от тези неща, може да опитаме да ги променим, за да започнем да мислим малко по-реалистично и да се чувствам по-добре.

Локус на контрол

Някои от хората считат, че отговорни за случващото се в живота им са обстоятелствата и другите хора. Те не вярват, че също имат някаква отговорност и контрол над съдбата си. В този смисъл дори са се отказали да се опитват да й повлияят. Те са с външен локус на контрол.

Други хора са в другата крайност и считат, че единствено те са отговорни са всичко в живота им. Те са с вътрешен локус на контрол.

И двете позиции, обаче са нереалистични, защото дори, когато човек е изключително безпомощен, има контрол поне над част от живота си. А от друга страна дори, когато сме направили всичко по силите ни, за да са нещата добре, пак могат да се появят обстоятелства, които да ги объркат. Така че реалистичното мислене предполага баланс между вътрешния и външния локус на контрол. Нужно е да внимаваме за нашия и дали не отива в едната от двете крайности, защото това е пряко свързано с негативизма.

Генериране на положителни представи

Когато негативизмът ни е присъщ, ние сме станали много добри в песимистичните представи и това да фантазираме само лоши неща. За да спрем тази склонност, е нужно да развием същото умение, но за положителни представи. Така че трябва да се упражняваме да си представяме как хапваме нещо вкусно, или сме на любимо място, или с обичан човек и т.н.

Това са част от инструментите, които могат да работят в наша полза. Понякога те стават част от живота ни с лекота, но можете да усетим бърза демотивация да ги използваме дори да вършат работа. Това е така, защото в нас има неосъзнати бариери, които се съпротивляват на промяна. За да се преодолеят тези бариери е нужна една по-задълбочена работа върху себе си, за която можем да се обърнем към психотерапевт. Ако се нуждаете от помощ и подкрепа не се колебайте да се свържете с мен. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

21 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.