Публикувано на

Как да преодолеем страха от говорене пред публика

Умението да говорим пред публика е особено нужно и ценено напоследък. Често то е свързано с възможността да израснем в кариерата си, да ни забележат, да намерим нови клиенти за сферата ни на дейност. Част е от почти целия ни процес на обучение – от изпитването в училище до презентирането на проекти в университета.

Много добре знаем, обаче, че за доста от нас говоренето пред публика е проблем. Всъщност статистиката показва, че около 25% от хората имат такова притеснение. Някои специалисти твърдят, че това е един от най-силните страхове в човешкия живот. Тази хипотеза не е докрай потвърдена, но при всички случаи публичното говорене е значим страх, защото често ни се налага да говорим поне пред няколко души, независимо дали в личен или професионален план.

Можем да намерим много литература, съвети и трикове за преодоляване на подобно притеснение. Дори има и курсове за това. Те акцентират на подготовката на презентацията, която предстои да изнесем пред останалите. Дават се съвети като например да подготвим поне сто думи по темата, за която ще говорим; да използваме слайдове, които да са ни опорни точки; да тренираме пред огледалото; да се запишем и да се слушаме предварително; да изберем тема, която ни вълнува;  да  говорим бавно; да правим паузи; да дишаме по-дълбоко и т.н.

Но всички знаем, че често, дори да сме се подготвили идеално, дори да знаем много повече от сто думи, дори да сме отделили часове за тренировки, дори да сме усъвършенствали идеалните паузи, дори да сме изнесли презентацията предварително пред познати….това не винаги тушира тревогата, която подло, въпреки подготовката ни, се появява преди презентацията. Можем да я усетим доста преди времето за говорене, но може да стане осезаема непосредствено преди това или просто да се засили и да остане през цялото време на презентацията.

Какво се случва всъщност? Обичайно страхът, който ни обзема в такива моменти, е от провал. И не само от провал, за който ние си даваме сметка, а от такъв, който другите биха видели, а това би ни засрамило. Какво чувство е срамът? Именно такова, което е свързано с другите и с това, че те ще видят в нас нещо, което не ни е наред.  Дълбоко в себе си ние сме убедени, че в нещо не ни бива, че нещо не правим както трябва и се страхуваме, че другите ще го потвърдят, че ще потвърдят собственото ни мнение за нас самите, от което ни боли.

От къде идва това мнение за нас самите? От моментите в живота ни, когато ние сме изграждали нашата идентичност. Това са доста ранни моменти. Срамът се появява в живота ни около 2-3 години. Тогава възрастните около нас са посочвали нещо, с което не сме се справяли, акцентирали са на него и са ни карали да се чувстваме отхвърлени и нямащи право на любов, (която в този момент е жизненоутвърждаваща, и ни дава право и смисъл на съществуване).  Като деца ние сме им повярвали, че не се справяме и това е достатъчно, за да не заслужаваме любовта и приемането им и така постепенно оформяме едно недобро мнение за себе си, т.нар. ниска самооценка.

Да се върнем към ситуацията на говорене пред публика в настоящето. Обективно погледнато няма нищо страшно в това да направим грешка. Хората, на които говорим вероятно няма да ги видим никога повече и със сигурност не са ни близки, за да се вълнуваме толкова от реакциите им. Но за психиката ни е трудно да гледа обективно на такава ситуация. Индиректно и замаскирано тези хора и тази ситуация ни напомнят на значимите за нас хора и моменти от миналото, когато сме били в центъра на вниманието и това ни е донесло много болка и несигурност. Този процес се случва неосъзнато и може да обясни, защо идеята да се провалим при говорене, е толкова страшна. А практическите техники за справяне не помагат, защото реалните ни преживявания са много древни и мощни, защото пред публиката не излизаме ние като възрастни хора, а ние на 3 г.

Какво можем да направим, за да се справим с всичко това? С помощта на специалист може да се работи за преодоляване на срама и порастване на тази наша 3 годишна уязвима част.

Но има ли нещо, с което можем и сами да си помогнем? Можем да се опитваме да се връщаме към обективната ситуация и да не забравяме няколко важни житейски правила:

  1. Всяко човешко същество греши. Ако ние сгрешим, това не е фатално, а ни прави нормални.
  2. Имаме право да се провалим и това няма да ни унищожи като личности. Ще продължим да имаме хубави качества въпреки провала. За да имаме добра презентация и да сме спокойни при представянето й, е нужно да си позволим да се провалим и да сме спокойни с това.
  3. Трябва да помним, че ние сме даващи спрямо хората, които ни слушат. Там сме, за да им помогнем. Нужно е да възприемем себе си в тази позиция – на помагащи, на даващи, на добронамерени хора, които са щедри и които ще предоставят нещо, което знаят, върху което са работили и е ценно.
  4. Нужно е да се държим като възрастни, каквито сме, не като уплашени деца. Нека си представим как би се чувствал, как би дишал, в каква позиция би стоял един човек на нашата възраст, един човек с опит, който е преживял радости, трудни моменти, гняв, тъга и т.н. и днес пак е тук. Най-ранните психолози са установили, че ако се държиш по даден начин, дори и да не се чувстваш в съответствие, след известно време, започваш да се идентифицираш с образа, който „играеш“. А тук не е и игра, а истина. Но е важно да я актуализираме.

След всичко горенаписано разбираме, че така разпространения страх от говорене пред публика крие много повече дълбочина в себе си. Остава ни единствено да сме любопитни спрямо нас самите, защото това е пътят към преодоляване и на това, и на други затруднения.


Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/

За контакти: 0886 735 585

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

9 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.