Публикувано на

Как да преодолеем манията да сме перфектни – съвети от психотерапевт

В предишната статия разгледахме някои особености на перфекционизма. Но може ли той да бъде повлиян? Може ли да изчезне или да бъде намален, за да живеем по-облекчено? Тъй като перфекционизмът е упорит и труднопреодолим, най-лесният и ефективен вариант е да се потърси професионална помощ. Със съдействието на специалист (психолог или психотерапевт) можем да разберем произхода му и да начертаем план за справяне с него. Самите психотерапевтични срещи могат да служат и като място, където да се опитваме да не бъдем перфекционисти, но и същевременно да имаме възможност да коментираме актуално появилите се затруднения.  Отвъд професионалната помощ все пак има някои стратегии, които човек може да предприеме сам.

Идентифициране

Първоначално е важно перфекционизмът да бъде правилно разпознат и различен от старанието и желанието да дадем най-доброто от себе си. Два са главните индикатори, по които се познава патологичния перфекционизъм-кога успяваме да спрем да се стараем и чувството, което изпитваме, ако допуснем грешка или не се справим.

Ако не можем да спрем със започнатото, докато не го направим идеално, дори това да коства здравето ни и спокойствието ни, би следвало да мислим, че проявяваме нездравословен перфекционизъм. Краят на дейността не идва с умора, с финала на работния ден, а само с изцяло приключената задача.

Чувствата, които се появяват при неуспех или грешка, са силни вина, срам, разочарование, тревога, гняв. На никого не му е приятно да сгреши, но все някога си прощава и  успява да продължи живота си спокойно, вадейки си извод за следващ подобен случай. Но при перфекционистите прошката е невъзможна и затова страхът от провал е много по-голям. Т.е. индикатор за патологичен перфекционизъм не са самите чувства, а интензивността им и невъзможността да отшумят.

Алтернатива

Когато перфекционизмът се идентифицира правилно, е важно да оформим негова алтернатива, която да си припомняме всеки път, когато усетим, че той ни застрашава. Алтернативата трябва да е свързана с реалността, с това че сме нормални хора, а нормалните хора грешат понякога; че дори и да сгрешим, това не ни прави по-лоши личности. Също, че няма да ни е приятно да сгрешим, но сме достатъчно силни, за да се справим с последствията-били те обективни или субективни.

Важно е да си припомняме, че колкото и да ни се струва, че ситуациите са на живот и смърт, в действителност не е така и нищо фатално няма да стане, ако например оставим нещо за по-късно. Тук е от значение освен да разпознаем перфекционизма, да сме и критични към него, да не му вярваме, да искаме искрено да го коригираме. В противен случай ще забравим да го сменим с нещо по-реалистично и полезно, а дори може и да не му обърнем внимание.

Също така е важно тези алтернативни мисли да бъдат използвани само, когато наистина последствията няма да са фатални. Има ситуации, в които, ако сгрешим или отложим, резултатите наистина ще са драстични. Тогава е нужно да дадем всичко от себе си, но ще имаме сили за това, ако в останалите случаи сме балансирани.

как да се преборим с перфекционизма

Чий глас чуваме

Друго, което можем да направим, е да се запитаме нашият перфекционизъм като кой човек от живота ни звучи, независимо дали е от миналото или от настоящето. Твърде вероятно да звучи като някой от важните хора за нас-родител, баба, дядо, учител и т.н. Когато го свържем с някой конкретен човек, ще се ориентираме за произхода му. Също ще разберем, че носим думите и дори звученето на този човек в нас и че ги преживяваме като наши, въпреки че не са.

Възможно е да оформим нов родител, учител, роднина в себе си. Това може да стане като се запитаме, ако някое дете се страхува да сгреши и се стреми единствено към идеален резултат, тормозейки се до безкрай, какво бихме му казали, как бихме се отнесли с него. По този начин ще започнем да градим един нов и различен възрастен в нас самите, едно ново отношение към себе си.

Ако все пак се затруднявате да се справите с перфекционизма си, не се притеснявайте да ме потърсите.

Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

40 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.