Храната присъства в живота ни от първия му ден до последния. Тя е естествена и необходима част от ежедневието ни. Дава ни сили, носи ни удоволствие, чрез нея общуваме, а все повече се превръща в изкуство.
От момента, в който навлезе в живота ни, тя има и успокояващо действие. Сучейки като бебета ние не само се храним, не само поемаме нужните полезни вещества, а и се утешаваме, гушнати в най-необходимия ни човек. По-късно трябва да се откажем от този начин за успокоение, да оставим бутилката, гърдата, биберона настрани и да развием нови начини за справяне, които постепенно да еволюират и така да достигнем до езика като средство за утеха.
Не при всеки се стичат така обстоятелствата, че да успее да развие тези нови начини за успокояване. И ето как се завръщаме към оралния познат ни способ и често храната е част от средствата да отработим емоциите си. Тогава можем да говорим за т.нар. емоционално хранене.
Какво представлява емоционалното хранене
Емоционалното хранене не е официална диагноза, но е състояние, което се отнася към употребата на храната като единствен начин за справяне с различни натоварващи афекти. Емоционалното хранене има няколко особености:
-при него не се яде, защото човек е гладен
-човек се ограничава изцяло от дадена храна и когато си позволи малка частичка от нея, се предава на желанието и злоупотребява
-засищането не оказва спиращо яденето въздействие
-често след храненето се предизвиква повръщане
-този тип хранене се съпровожда с вина
-то е в следствие на импулс, който може да бъде контролиран много трудно или въобще не може да бъде контролиран.
Причини за емоционалното хранене
Твърди се, че потиснатите или твърде силните, трудни за преодоляване емоции водят до емоционално хранене. Все пак е трудно да се направи обобщение. При всеки храната “върши” различна работа. Едни от често срещаните причини за емоционално хранене (но изцяло не всички са):
-“затапване” с храна не емоции, мисли и преживявания, които пречат или са опасни
– набавяне на нещо хубаво, когато в живота няма нищо друго такова
-привеждане на човек принудително във виновно състояние
-компенсиране на силна взискателна част в нас
Как да се справим
Емоционалното хранене е упорито, тъй като е архаичен механизъм за справяне. За да го преодолеем истински, а не само да го овладеем поведенчески, е необходима работа със специалист, в която “бебешката” част от нас да порасне и да развие по-добри умения за утеха. Ако решим, че е достатъчно единствено поведенчески да отработим този модел на успокоение, е важно да променим отношението си към храната. Това може да стане с няколко стъпки:
-изграждане на подходящ режим на хранене, който да включва четири здравословни хранения на ден
-позволение да се изяде еднократно нещо, което по принцип се избягва. Не бива да има заблуда, че щом е изядено едно значи, така и така се е излязло извън режима, може да се изяде повече. Едно не е десет.
-концентрация върху вкуса на храната. Когато тя спре да има значение, е време да се приключи с яденето.
-концентрация и върху усещането за ситост. Нека то да определи колко ще се изяде.
-при силни емоционална тежест е необходимо да се изработи предварително стратегия за реакция на съответните емоции. Добре е да са няколко стратегии, за да се редуват-разговор с приятел (може той да е предупреден, че ще помага по определен начин), рисуване, музика, разходка (може и 10 минутна), друг тип движение, което да е достъпно, друг вариант за доставяне на някакво здравословно удоволствие и т.н.
-нужно е да се отчете в какви случаи се прибягва до емоционално хранене и да има повишено внимание в подобни моменти. Важно е веднага да се включи някоя от измислените предварително стратегии.
-провеждане на разговор с тази част, която иска да яде и тази, която забранява. Какво си казват и могат ли да се договорят?
Ако всичко това не помага, помислете за работа със специалист.
Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
