В предишната статия посочихме два фактора, които могат да подкрепят отношенията между родителите след появата на детето им. По-долу са описани още няколко особености на този период и идеи за по-леко преминаване през него.
Нагон към смъртта
Странно е, но е факт, че раждането на дете е свързано с нагона към смъртта. Това е така, защото за известен период от време, ние като родители символично умираме, пренебрегваме нуждите и желанията си, собственото си мнение и всичко, което сме. Така е в името на новия живот, а той ни се отплаща като предизвиква в жените усещания, подобни на влюбването, а в мъжете-подхранване на мъжествеността, изразяваща се в способност за мобилизация и смелост пред предизвикателствата. Ако знаем това и знаем, че е временно, ще можем да си партнираме с по-голяма лекота.
Различни роли
Друго, което е важно като нагласа, е че майката обгрижва детето, а бащата би трябвало да го възпитава, да го въведе в социума, да го запознае с правилата за поведение и комуникация с останалия свят, да символизира забраните и нормите по един щадящ, но категоричен начин. Разбира се и двамата родители поемат и двете функции, но майката би следвало да е предимно приемаща, топла и винаги на разположение, а бащата да е деен, забраняващ и разясняващ света. За да стане това по добър начин, родителите трябва да имат необходимия личностен капацитет. На базата на това детето ще развие в себе си също приемаща, щадяща част към самото себе си и към останалите, но и приключенска част, изследователска, умееща да преценява ситуацията и да спазва правилата. Поемането на тези роли от двамата родители става постепенно, но се засилва особено след третата години. Дотогава е нужно да затвърждават идентичността и усещането за собствена значимост на детето.
Еротика и съблазън
Много се говори напоследък, че двойката може да продължи да живее както преди раждането. Това е възможно, само ако някой плати цената на това и този някой би бил бебето. Истината е, че появата на нов човешки живот е голяма промяна и тя рефлектира и върху взаимоотношенията. Това не означава обаче, че те стават по-лоши. Просто се променят. Първата година от живота на детето е по-скоро партньорска и уютна, не толкова чувствена и еротична. Това е обяснимо. Майката няма нужда и сили за предишния тип еротика. Тя получава необходимата доза окситоцин от кърменето. Така че бащата трябва да е способен да се откаже временно от нарцистичните си пориви да бъде фокус в нейния живот.
Около третата година, той трябва да съблазни отново майката и да прекъсне любовната връзка между нея и детето. Не би следвало да се очаква тази връзка да бъде прекъсната от майката. Тя няма сили за това и може да не й хрумне, защото симбиозата с малкото дете е много силна и завладяваща. Старание от страна на бащата могат да предизвикат плавно връщане на половинката му към него вече и като еротичен обект.
Какво би било съблазнително за нея, е индивидуално. За някои жени привлекателен е един красив и поддържан мъж, за други-романтични жестове, за трети-подсигуряване на време за нея самата, участие в бита и т.н. Важно е мъжът да познава половинката си и да подходи категорично спрямо нейните предпочитания, за да може да си я върне като жена до себе си с цялата еротика и привличане от преди раждането.
А майката не бива да забравя, че бащата е представител за детето на света и на правилата и като такъв той е преди него. Това може да бъде показвано по различен начин от майката- като споменава бащата и важността на неговото мнение, дори когато той не е там, като му сервира преди да сервира на детето, като го изслушва и т.н. Това оказва добър ефект върху детето, научавайки го, че има нещо над него, но оказва добър зачитащ ефект и върху бащата, карайки го да се чувства оценен, значим и видян.
Илюзорно е да си мислим, че преди третата година на детето отношенията може да са както преди. Промените са големи. Това е различен критичен период за семейството. Но преминавайки през него, участвайки много повече за другия, отколкото за себе си, се случва добър резултат-едно здраво същество, едни заздравени отношения, възвръщане на топлината и интимността между партньорите и дори засилването й.
И е важно да се запомни, че всички особености и промени, докато детето е малко, в повечето случаи се преживяват като нещо естествено от родителите. Новите роли, новият режим, новите отговорности не се въвеждат с насилие. Родителите ги чувстват като нещо напълно в реда на нещата, усещайки, че времето и търпението им ще възстанови предишните им отношения.
Ако срещате затруднения с адаптацията към появата на новия живот, ако взаимоотношенията с половинката ви са се влошили, не се колебайте да потърсите помощ.
Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.
Автор: Марина Стойчовска
За контакти: 0886 735 585
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
