На никого не му е чуждо гризането на нокти или човъркането на кожичките около тях. Обикновено имаме поне един познат, който има такъв навик, а понякога ние самите се самонараняваме по този начин.
Как ще ви се стори, ако разберете, че това не е просто навик, а е състояние, което е и официална диагноза. Изчерпва се не само с човъркане на кожичките на ноктите, а с ровене на различни места в кожата с цел да се коригира неин недостатък. Нарича се екскориация.
Какво представлява екскориацията?
Често започва в тийнейджърска възраст покрай акнето, което е характерно за нея. Целта е то да се премахне и затова се стискат пъпки, чопли се по лицето или по други части на тялото. Но след преминаване на пубертета навикът остава. Той може да се появи и в по-късна възраст (около 30-40г.) като отговор на стресово събитие.
Тъй като кожата е най-големият ни орган, това самонараняване може да доведе до сериозни усложнения или до незаличими белези.
Човъркането цели да поправи даден недостатък, но всъщност след него кожата става още по-зле, което предизвиква желание за повече човъркане.
Това състояние се среща по-често при жените отколкото при мъжете, като между 2 и 5% от населението страда от него.
Характерно за екскориацията е, че се появява в момент на тревога, която може за малко да бъде туширана чрез човъркането. Но дългосрочното последствие не е добро и се появяват срам и вина, които качват нивата на стрес и човек отново започва да рови по кожата си, за да се справи. Така се образува един порочен кръг, от който трудно може да се излезе.
Важно е да се знае за това състояние ,че човек няма контрол над него и трудно може да го спре. Също така изпитва удоволствие от човъркането.
Какви са причините?
Не е доказано със сигурност от какво е причинена екскориацията, но все пак има няколко предположения. Говори се, че съществува невробиологична причина, като се търси и ген, свързан с това заболяване.
Други учени наблюдават, че родители, които имат подобно поведение поставят децата си в риск да развият същото. Психологическите теории свързват екскориацията с ранни травматични събития, като има хипотези за физическо насилие.
Със сигурност обаче човъркащия човек е тревожен и няма по-добри стратегии за справяне със стреса и напрежението. Можем да мислим и за неосъзнат опит за самонараняване.
Как можем да си помогнем сами?
Ето няколко насоки за самопомощ:
- Можете да използвате нещо, с което да защитите от себе си тези части от кожата си, към които сте насочени-ръкавици, дрехи, бинт и т.н.
- Наградете се, когато успеете за определен период от време да се въздържите от вредното поведение. Така ще „научите“ мозъка си да свързва липсата на човъркане с удоволствие, а не обратното.
- Измислете заместващо поведение, което поне за известно време да може да правите вместо човъркането. Например стискане на юмруци, стоене върху дланите ви, заетост на ръцете с нещо друго.
- Споделете на близките си и говорете с тях за това. Не се срамувайте. В момента вие сте уязвими и се нуждаете от помощ и разбиране, а не от прикриване.
- Определете в какви моменти човъркате, кои са активиращите фактори, за да започнете.
- Когато ги откриете, измислете ритуал за справяне със стреса-слушане на музика, рисуване, споделяне, разходка и др.
- Снижете стреса в ежедневието си като развиете ефективни стратегии за справяне с него. Добра работа вършат физическата активност и релаксиращите практики, например разходки, упражнения, плуване, йога, релаксация и др.
По-дълбокото значение
Горните стратегии за справяне са поведенчески. Те ще ви помогнат да преодолеете навика, но няма да разберете чрез тях защо го имате и защо не можете да преодолеете стреса и напрежението без да се самонаранявате. Чрез горните техники няма да развиете в себе си такава част, която по-успешно да се справя с тревогата. За да стане това, е важно да разберете символичното значение на човъркането в живота ви и тази символична връзка да бъде прекъсната. Това може да стане с помощта на психотерапевт.
Така че не омаловажавайте екскориацията. Имайте предвид, че тя говори много за вас и за страдание и безпомощност, които ви идват в повече. Ето защо не бива да подценявате това състояние и е добре да потърсете помощ от специалист.
Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/
За контакти: 0886 735 585
