Хипнозата предизвиква любопитство, притеснения, тревога, желание…въобще противоречиви чувства. Всеки е чувал за хипноза, но дали това, което се знае за нея, е истина? Дали информацията, с която разполагаме, е пълна? По-долу са описани някои от най-разпространените митове и предразсъдъци за хипнозата. Посочена е и работната дефиниция за нея и всъщност какво представлява тя в действително, опасна ли е и с какво може да помогне.
Какво означава „Хипноза“?
Това е интензивно вглъбяване, позволяващо на хипнотизирания да използва максимално вродените си способности да контролира сетивата, паметта и телесните си функции. Въпреки че по време на хипноза концентрацията на внимание е висока, се изключват някои сетивности. Усещането е както, когато сме в просъница.
Хипнозата е полезен психотерапевтичен метод, тъй като по време на транс психичните ни защити отслабват и имаме достъп до несъзнаваното. Ако „посеем“ в него полезни твърдения (постхипнотични внушения), те в последствие оказват влияние без да се полагат усилия. Ако например имаме постхипнотично внушение: „Спокоен съм, когато виждам паяци.“, дори да сме имали фобия от тези насекоми, при следващ сблъсък с паяк, ще сме наистина спокойни и то без усилия на волята, без да се налага да се борим със страха. Просто страх няма да има.
Хипнозата има няколко етапа.
- Въвеждане в хипноза – това е моментът, в който човек от будно състояние преминава в състояние на транс.
- Задълбочаване на хипнозата – при този етап се задълбочава трансът максимално много, защото най-добрите терапевтични ефекти се получават при по-дълбока хипноза.
- Постхипнотични внушения – това е етапът на терапия и интервенция на проблема и полагане в несъзнаваното на внушения, които биха били полезни за клиента по отношение на трудностите му.
- Извеждане от хипнозата – връщане от състояние на транс в будно състояние.
За всички тези етапи има богат набор от техники. Тъй като хипнотерапията е краткосрочна (между една и пет срещи), клиентът се обучава да прави автохипноза и да прилага сам върху себе си техниките, които са му полезни.
Митове за метода на хипноза:
Но колкото и информация да има напоследък за този психотерапевтичен метод, все още съществуват предразсъдъци. Ето някои от тях:
- Под хипноза човек губи контрол – най-големият страх на хората е да не загубят контрол и някой да не злоупотреби с тях, докато те са безпомощни. Представят си как изтръгват от тях тайна информация или как ги карат да правят неща, които по принцип не биха направили.
- Под хипноза човек може да заспи и да не се събуди-друг страх на хората е, че ще си останат завинаги в състояние на транс и това ще им навреди неминуемо.
- Липса на спомени – хората често си представят, че когато си под хипноза, се случва нещо, а после се губи спомен за него и никога не се възстановява. Така хипнотизираният не знае какво са правили с него.
- Хипнозата е доказателство за минали животи – хората си мислят, че под хипноза могат да разберат повече за миналите си животи и това е доказателство, че такива има.
- Всички хипнотизатори имат махало – образът на хипнотизатора често е описван като ексцентрик, който носи във вътрешния си джоб махало и това е задължителен елемент от хипнозата.
- Човек може да бъде хипнотизиран дори и да не иска – представата на хората е, че хипнотизирането е лесно и дори човек да няма желание за това, с някакъв трик все пак е възможно, ако самият хипнотизатор си го е поставил за цел.
- Хора с определен характер не могат да бъдат хипнотизирани – има вярване, че ако някой е контролиращ и властен, ако е подозрителен и недоверчив, той трудно би изпаднал в транс. И обратното-ако някой е доверчив, наивен, добродушен, съобразяващ се, ще бъде хипнотизира лесно.
- Под хипноза може да стане нещо много лошо с хипнотизирания и той да се увреди безвъзвратно.
Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт
Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/
Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/
За контакти: 0886 735 585
