Публикувано на

8 факта за метода на хипноза

Истина за метода на хипнозата

Какво означава „Хипноза“?

Това е интензивно вглъбяване, позволяващо на хипнотизирания да използва максимално вродените си способности да контролира сетивата, паметта и телесните си функции. Въпреки че по време на хипноза концентрацията на внимание е висока, се изключват някои сетивности. Усещането е както, когато сме в просъница.

Хипнозата е полезен психотерапевтичен метод, тъй като по време на транс психичните ни защити отслабват и имаме достъп до несъзнаваното. Ако „посеем“ в него полезни твърдения (постхипнотични внушения), те в последствие оказват влияние без да се полагат усилия. Ако например имаме постхипнотично внушение: „Спокоен съм, когато виждам паяци.“, дори да сме имали фобия от тези насекоми, при следващ сблъсък с паяк, ще сме наистина спокойни и то без усилия на волята, без да се налага да се борим със страха. Просто страх няма да има.

Истината за хипнозата:

  1. Докато сме в хипноза не губим контрол. Както, когато сме в просъница, макар че сме много отпуснати, ако ни звънне телефона, можем волево да го вдигнем или изключим, така и под хипноза, ако решим можем да направим каквото искаме, можем да споделим нещо или не, можем да си представим нещо или не и т.н.
  2. Няма как да сме под хипноза завинаги. Най-необичайното, което може да стане, е хипнотизираният да заспи. Тогава хипнотизаторът трябва да реши дали да го остави да поспи или да го събуди. И както сънят не може да ни навреди, така и сънят, започнал с хипноза, също не може да бъде опасен.
  3. Човек помни всичко от това, което е преживял по време на хипнозата. Понякога, ако е бил в много дълбока хипноза, може да има т.нар. „бели петна“, които да не помни, но в последствие си спомня какво се е случило. Единственият момент, в който може да не си спомня е, ако предварително са се разбрали с хипнотизатора да се подаде внушение, че няма да помни какво се е случило по време на хипнозата и, че това би било полезно за него.
  4. Има хипнотизатори, които използват хипнозата за т.нар. регресия в минали животи. Това обаче не е доказателство, че такива съществуват. Преживяванията по време на регресия са силни, но те биха могли да бъдат и плод на въображението на клиента. Работата с минал живот е в полето на езотериката, а не в полето на психологията. Но, когато дадена техника е полезна за клиента, това винаги е добре, независимо дали помагащото средство е от сферата на езотериката или научната психология.
  5. Не е задължително хипнотизаторът да има махало. Някои хипнотизатори използват такова, но същата функция може да има всеки предмет с постоянно ритмично движение. Помощните средства се използват най-вече при въвеждане в хипноза.
  6. Не могат да хипнотизират някого без сам да го е пожелал. И не става въпрос само на думи да се декларира желание, а наистина, искрено в себе си човек да го иска. Ако няма автентично желание и най-опитния хипнотерапевт да се опита да въведе някого в хипноза, не би имал успех, защото при хипнозата най-важно е желанието на хипнотизирания.
  7. Характерът няма общо с възможността на даден човек да влезе в хипноза. Всъщност сравнително малко хора не са хипнабилни – около 10%. Важно е да се знае, че хипнозата се дели на дълбока, средна и лека. В лека хипноза могат да влязат около 90-95% от хората, в средна-около 70% и в дълбока-около 15-20%. При дълбока хипноза се случват наистина големите терапевтични ползи в хипнозата. Още не е доказано от какво зависи хипнабилността.
  8. Най-лошото нещо, свързано с хипнозата, което може да стане, е човек да не влезе в хипноза.

За какви случаи е подходяща хипнозата?

Всъщност хипнозата няма ограничения и може да окаже добър ефект при проблеми от всякакъв характер. Но има специално разработени техники за:

  • фобии
  • страх от медицински интервенции
  • тревога
  • високо кръвно
  • мигрена с недоказана медицинска причина
  • зависимост към цигари
  • синдром на дразнимото черво
  • неувереност
  • релаксация и ефективна почивка
  • безсъние и др.

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/

За контакти: 0886 735 585

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

9 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.