Публикувано на

Пет дразнещи съвета, които ще чуете, когато имате емоционални проблеми

Статия на Марина Стойчовска, психотерапвет

Когато имаме срещу себе си страдащ човек, е напълно естествено да искаме да му помогнем. Това би ни успокоило, би ни накарало да се чувстваме удовлетворени. В такива ситуации търсим начин да подходим така, че да облекчим чуждото страдание, независимо дали става въпрос за депресивност, тревога, проблеми във взаимоотношенията и т.н.

Не винаги подходът ни, обаче, е добър и понякога в желанието си да подадем ръка, затрудняваме още повече човекът срещу нас. Има няколко особено разпространени реакции на околните, които не само не са полезни, а натоварват допълнително страдащия. По-долу са изброени пет от тях:

„Мисли позитивно!“

Тези думи са често чувани и от тъгуващи, и от разтревожени хора. Но те не помагат, защото човек не мисли позитивно не защото не се е сетил сам, че така ще му е по-лесно, а защото не може. Така че някой да го съветва да направи нещо невъзможно е безсмислено, ако не и отчайващо.

Дори, обаче, човек да се опита да мисли позитивно, това може да му изиграе лоша шега, защото изкуственото позитивно мислене, въпреки наличието на проблем, може да му попречи да види сериозността на проблема и да го спре да предприеме някакви мерки за разрешаване на ситуацията.

„Всичко зависи от теб.“, „Всичко е в твоята глава.“

Когато чуват тези думи, хората, които страдат, освен тежестта на собствените си проблеми, започват да чувстват и вина, че нещата зависят от тях, а те не могат да ги променят. Така че да кажете тези думи на човек, борещ се с емоционални затруднения, е равносилно на това да го обвините.

Истината е, че хората не решават целенасочено да страдат. Просто се случва, автоматично, без знание какво е желанието на съответния човек. Острани може да изглежда, че човек сам е отговорен за съпътстващите го неприятности, че се самосаботира, но това не означава, че го прави умишлено. По-скоро е неосъзнат механизъм, но отговорността за наличието му не е в този, който го проявява. А  понякога човек е безпомощен да промени сам тези механизми.

„Стегни се!“

Тази фраза се отправя често към депресивни хора, които нямат сили за почти нищо в живота си, понякога дори и за да поддържат хигиената си. Чуват я хора, които трудно намират смисъл в живота си, не се харесват, самообвиняват се и това повлиява съня, апетита и желанието им да правят каквото и да е.

Тези думи предполагат, че горе описания човек се лигави, мързи го и се е отпуснал. Това са все оценки с негативен уклон, които показват,  че човекът, който произнася тази фраза, не разбира, че неспособността на отсрещния да живее спокойно е симптом, а не глезене. И тези фрази биха го накарали да се почувства още по-виновен, което би задълбочило състоянието му.

„Обичай себе си! Бъди себе си!“

Тези две фрази, и други подобни на тях, са доста актуални напоследък. Те звучат мъдро, звучат като решение едва ли не за всички проблеми. Но за хората, които преживяват своите емоционални сътресения, въпроси и затруднения, те са като кухи фрази, като думи без съдържание.

И когато човек, затънал в дилеми, терзания и вътрешни конфликти, чуе тези думи, може да се почувства още по-объркан, защото съвсем не му е ясно как да се обича, как да бъде себе си и какво значи всичко това.

Най-много може да се опита да си достави удоволствие с някоя покупка, масаж, повече свободно време, но дали това ще премахне пустота и страданието в душата му? Надали. И тогава той ще се почувства още по-отчаян.

„Спортувай!“, „Срещай се с хора!“, „Промени режима си на хранене“…

Съветите, независимо дали горенаписаните или други, не носят този резултат, който очакваме. От една страна те карат страдащия човек да се чувства некомпетентен и да се съпоставя с този, който му дава съвета, разбира се в свой ущърб, което може да му подейства потискащо. От друга страна може да е още по-отчайващо, че чува добри насоки, а не може да ги последва, защото не намира сили в себе си.

Но дори и да успее, действията като спорт, срещи с приятели и т.н., само потискат основния проблем, а не го решават. Така човек може да използва много стратегии за справяне, но когато накрая остане насаме със себе си, пак в него да изплува цялото му страдание. Така че този тип помощни дейности са добро начало, но не бива да се спира до там.

Какво да направим вместо това?

Изричаме подобни фрази в своето затруднение да виждаме човек, който страда и е безпомощен, човек който не се променя, на когото емоционалните симптоми продължават във времето. Трудно е да сме устойчиви до такъв човек, без да се ядосаме, без самите ние да се отчаем, без да искаме да му дадем рецепта, чрез която той да се „оправи“ веднага, така че да е добре, а ние да се успокоим.

Нужно е да си даваме сметка, че едно от най-смислените неща, които можем да направим, е да останем, без да изискваме човек да се оправя и да бъде щастлив. Да покажем, че можем да сме близки с някого, когато е щастлив, но и когато е нещастен, когато е всякакъв. Важно е да издържим тежестта на страданието му без да си тръгнем или без да изискваме подобрение. Все пак има огромна разлика между това някой да страда сам и да страда с някого до себе си.

Така че едно от нещата, които могат да се предприемат, е да бъдете там, да бъдете съпричастни, да съчувствате. Да разпознавате чувствата, преди още да са изречени, да ги назовавате и да изказвате съжаление, че ги има.

Бъдете там и споделете личен опит

Проявявайте интерес, питайте и го правете редовно и често. Просто бъдете там, нека се вижда присъствието Ви. Без да натрапвате съвети, мъдрости и позитивни мисли. Просто слушайте, колкото е нужно.

Ако и Вие сте преживели нещо подобно, споделете го. А ако сте се справили, споделете как. Когато човек е готов, ще си вземе идея от Вас, без дори да го съветвате. Само като разказвате за себе си. Споделяйте за себе си не само, когато намерите прилика между Вашия живот и този на отсрещния, а и по принцип. Така ще припомните на човека срещу Вас, че има и други аспекти на живота. Разказвайте му за себе си в отношенията с него, за тревогата си, за безпомощността си, за желанието да помогнете, за всичко, което Вие чувствате.

Ако може да направите нещо, за да помогнете практически, не се колебайте да го обсъдите с човекът срещу Вас. Няма значение какво ще е. Дали да му напазарувате, да сте в готовност да вдигнете телефон по всяко време, да проучите за добър специалист, да отидете с него до кабинета му и т.н.

Всеки човек има естествени сили, за да се справи със затрудненията в живота си. Така че Вие ще видите как постепенно човекът срещу Вас се възстановява. Ако това не стане, не се колебайте да обсъдите идеята за среща с психотерапевт или психиатър, защото някои състояние не преминават без помощ и защото няма смисъл човек да продължава да страда напред във времето, чакайки да се възстанови от само себе си.

Ако се нуждаете от помощ и подкрепа не се колебайте да се свържете с мен. Аз съм Марина Стойчовска, психотерапевт с над десет годишна практика в консултирането. Всеки, свързал се с мен през Forumzdrave.bg, може да се възползва от една безплатна опознавателна среща, в която ще поговорим за нещата, които го тревожат.


Автор: Марина Стойчовска

За контакти: 0886 735 585

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

27 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.