Публикувано на

Златните наночастици-предизвикателство за медицината

Наночастиците намират все по-широко приложение в различни области на медицината и технологията като лекарство-освобождаващи системи, биосензори или контрастни вещества. Очаква се производството на наночастици да нарастне многократно от изчислените днес 2300 на 58 000 тона до 2020 година.

Според определението на АSTM  (American Society for Testing and Materials),  наночастици са частици с големина от 1 до100 нанометра. Могат да бъдат от природен, антропогенен или изкуствен произход. Голямата им повърхност и подвижност определя тяхната химична и биологична активност. Най-важните класове наночастици с биомедицинско приложение са т.н. фулерени или въглеродните наночастици. Друг вид са металните наночастици,които от своя страна могат да бъдат златни наноколоиди, сребърни наночастици, силициеви и т.н. Третият вид наночастици са полупроводникови или квантови точки.

Голям интерес напоследък представляват златните наноколоиди или още наричани златни наночастици. Като най-интересна е възможността на тези наночастици да се свързват с различни лекарствени агенти и по този начин да достигнат таргетната клетка или орган.  Използването на златните наноколоиди като лекарство-доставящи системи е възможно поради факта, че златото е способно да се свързва с важни функционални и таргетни лиганди, което им дава предимство и като контрастни агенти в редица медицински и диагностични процедури и изследвания. Друго тяхно предимство е малкия им размер, поради което лесно навлизат в различни видове клетки.

Златните наночастици са използвани в клинични изпитвания на тежки метали при лечение на ревматоиден артрит още през 1920 година. В миналото главно под сферична форма, а днес вече се говори за най-различна геометрия на тези малки, но толкова интересни частици: нанопръчки, нанодиаманти, наночерупки.

С нарастване на тяхната употреба нараства и необходимостта от по-подробно изследване на токсичността им. Все още са много противоречиви данните по отношение на цитотоксичността на тези наночастици в различни изследвани клетки. В най-нови изследвания се наблюдава зависимост между размера и цитотоксичността. Обвиването на златните наночастици с полимери, какъвто е поливинилпиролидонът,се смята за един нов подход в намаляване на цитотоксичността им. Изследванията със златни наночастици върху различни видове клетки продължават в редица университети в света, но те все още остават предизвикателство за учените.

 

Автор: маг.фарм. Мария Качамакова

blank

Мария е магистър-фармацевт. През 2016 година завършва специализирано обучение за фармацевти на тема Здравословно управление на теглото при Професор д-р Стефка Петрова. Била е автор на редица статии на здравословна тематика във “farma.bg”, “woman.bg”, списание SOhealth. Мими е дългогодишен автор във “Forumzdrave.bg”.

158 posts

Напиши коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.