Кратки факти
Въпреки, че антибиотиците убиват бактериите, за пълното им изчистване на инфекцията от организма се изисква компетентна имунна система. След антибиотично лечение оцелелите бактерии могат да придобият резистентност, вследствие на възникване на мутации в тях. Гастроинтестиналният тракт, особено червата, са населени с различни коменсални бактерии. Повечето от тях са изключително необходими както за развитието, така и за поддържане функциите на имунната система. И докато имунната система е способна да разпознае «опасните» от «безопасни» бактерии в червата, антибиотиците не могат. След употреба на антибиотици може да се появи свръхрастеж на “опасните” бактерии поради загиването на полезни бактерии в червата, които нормално местообитават лигавицата. Това от своя страна води до освобождаване на токсини и потискане на имунитета. Други фактори като алкохол например, също могат да нарушат бактериалния баланс в червата. Бактериалният дисбаланс може да доведе и до развитие на гъбички, както в гастроинтестиналния тракт, така и в други лигавици и органи.
До 1965 г. вече са разработени над 25,000 различни антибиотични продукти. Фанатичната им употреба е направила някои инфекциозни агенти от убийци в причинители на общо неразположение. Някои изследователи и лекари смятат, че инфекциозните заболявания с бактериална причина, като туберкулоза, антракс, стрептококи, стафилококи, коли и т.н., са под контрол благодарение на антибиотичната терапия. Според други изследователи обаче, постоянното използване на антибиотици при хората и добитъка е водещ фактор в нарастващата неспособност да се изкоренят болестите, които те предизвикват. Прекалената употреба на тези “чудодейни лекарства” всъщност е подпомогнала по-бързото еволюционно развитие на бактериалната популация в сравнение с хората Колкото повече се усъвършенстват механизмите на бактериите за защита спрямо антибиотиците, толкова по-сложни и скъпи антибиотици ще трябва да се използват, за да бъдат ефективни срещу тях.
Микробиолози от Университета в Уисконсин съобщават: «Употребата на антибиотици в колонии от бактерии, в които дори по-малко от един процент от организмите са генетично устойчиви, може да има трагични резултати. Антибиотиците ще избият 99% от бактериите, които са податливи, оставяйки огромна хранителна среда без конкуренти за оцелелите резистентни бактерии. Подобно на плевели, които внезапно нахлуват в занемарено открито поле, резистентните бактерии бързо се умножават и разстилат».
През 1997 г. Дейвид Дача, директор на Центъра за контрол на заболяванията, изказва опасенията си така: “През последните години антибиотици са станали по-малко ефективни срещу инфекциозни агенти, а ние се занимаваме с “пост “антибиотична ера”. По-скоро ние сме на етап на изчерпване на “оръжията”.
Според д-р Питър Д’Адамо антибиотиците ограничават имунния отговор. Според него те само намаляват степента на инфекцията, докато имунната система е тази, която трябва да «довърши битката». Неговите проучвания твърдят, че при преболедуване без употребата на антибиотици, хора с нормална имунна система развиват повече специфични антитела към текущата инфекция, създават по-добра имунологична памет – всички са предпоставки за по-добро справяне със същата инфекция при следваща среща с нея. Колкото по-еволюирали щамове инфектират човешкия организъм, толкова по-зле е подготвена имунната система за справяне с тях. Д-р Д’Адамо напомня, че неконтролираната употреба на антибиотици разрушава не само на инфекцията, но всички полезни бактерии (нормалната чревната флора) в храносмилателния тракт, което често води до диария и други неразположения, а когато това се случи в гениталния тракт на жените, те стават обект на повтарящи се продължителни гъбични инфекции. Други вредни фактори, които улесняват тези процеси, са употребата на противозачатъчни хапчета, стероидни лекарства, както и повишената консумация на сладки изделия. Полезни от тази гледна точка се явяват пробиотиците. Те не само поддържат количеството и качеството на полезните бактерии, но оказват и ползотворно влияние и на лигавичната имунна система. Скорошни проучвания на екип от България, показаха че комбинираното приложение на про- и пребиотик (наречено синбиотик) при здрави води до стимулиране на системния противовирусен отговор (чрез увеличаване на Nаtural Killer клетките), а от друга страна води до локален имунен толеранс в червата (чрез стимулиране секрецията на анти-възпалителни цитокини), където е най-необходим.
Кога да се приемат антибиотици
Антибиотици, използвани при точни показания и по подходящ начин, са безспорно важни за спасяване на животи. Ако имунната система е отслабена по някаква причина, употребата на антибиотици е желана. Елизабет Липски от Центъра за контрол на заболяванията призовава: “Ако микробите стават все по-устойчиви и вирулентни, ние трябва да увеличим нашата собствена устойчивост и сила, за да ги надхитрим. Трябва да се стимулира имунната функция, така че хората да бъдат по-малко възприемчиви към инфекция.”
Автор: Д-р Цветелина Великова, д.м.
Е-mail: ts_velikova@abv.bg
Facebook: https://www.facebook.com/velikovamd/
Блог: https://www.drvelikova.wordpress.com
- http://immunedisorders.homestead.com/antibiotics.html
- Tsvetelina Velikova, Ventsislav Nakov, Ralitsa Georgieva, Kalina Toumangelova-Yuzeir, Ekaterina Ivanova-Todorova, Radislav Nakov, Elena Karaivanova, Borislav Vladimirov et Dobroslav Kyurkchiev. Immunomodulating properties of a novel synbiotic on healthy persons. Comptes rendus de l`Academie bulgare des Sciences 2015. Tome 68, No 10:1321-1326.
