Публикувано на

Грипът вероятно няма да ви убие, но имунологичните ефекти на инфекцията биха могли

През 2009 грипният щам H1N1 предизвика паника поради множеството смъртни случаи, които предизвика, а днес учените вероятно са на път да дадат отговор за тази пандемия. В проучване, проведено от учени в Детския медицински център към болницата в Синсинати и Университета на Алабама Бирмингам, е открита генна мутация, която прави носителите й податливи към развитие на “смъртоносно хипервъзпалително разстройство” по време на вирусна инфекция.

Нормално по време на развитието на имунен отговор към инфекциозните причинители, участие вземат антиген-представящи клетки, Т и В лимфоцити, множество цитокини. Развива се възпаление по засегнатите лигавици, което може да премине и в системно възпаление. С изчистване на инфекцията обаче възпалението затихва.

В проучването са изследвали 16 пациенти, на възраст от 23 до 61 г., загинали между 2009 г. и 2014 г. след заразяване с H1N1 грипен щам. 44% от смъртните случаи са били свързани със състояние, наречено реактивна хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (HLH), а 81% – със синдром на активиране на макрофагите (MAS). От пациентите са взети тъканни проби, на които е извършено пълно геномно изследване (секвениране). Всички починали са били носители на мутации в гените за HLH. Според проучването, публикувано в Journal of Infectious Diseases в края на 2015 г., мутациите са свързани с повишена реактивност на имунната система при вирусни инфекции. Това води до тежки възпалителни реакции, които увреждат жизненоважни органи и често водят до смърт. Авторите коментират и възможността за скрийнинг на деца за HLH генни мутации, за да се идентифицират онези индивиди, които могат да бъдат изложени на риск по време на банална вирусна инфекция.

“Вирусите могат да предизвикат реактивна HLH в генетично предразположени индивиди”, твърди д-р Ранди Крон, старши изследовател в проучването и специалист по детска ревматология. “Пренатален скрийнинг за мутации в HLH-свързаните гени може да се открие у до 10 % от общото население. Всички носители са изложени на риск от възникване на HLH и смърт, когато настъпи инфекция, причинена от H1N1 или други агенти.”

Това е първото изследване, посветено на идентифицирането на мутации на HLH – свързаните гени при случаи на смърт след инфектиране с H1N1, както и при случаи на MAS. Едно огнище на H1N1 през 2009 г. се превърна в глобална смъртоносна пандемия и едно от обясненията за това е свързано с наблюдението, че H1N1 стимулира в по-голяма степен развитие на възпаление в сравнение с други щамове на грипа. Оттогава H1N1 щамът се използва като част от вирусния микс за превантивната ваксина срещу грип, отбелязват авторите.

Изследователите имат изследвания и за наличието на клинични признаци на реактивната HLH при пациенти с хеморагична треска или системен ювенилен идиопатичен артрит. Според тях тези заболявания също могат да са свързани с HLH генни мутации. Единственото лечение при такъв тип мутации в момента е костно-мозъчна трансплантация, която не винаги е успешна.

Авторите препоръчват провеждането на по-голямо проспективно проучване, за да се определи дали геномен скрийнинг може да предскаже хода на инфекцията при заболяване от грип и други. Предстоят и изследвания при деца с ювенилен артрит за потвърждаване на потенциалните връзки между описаните мутации и вторично възникване на автоимунно заболяване.

347538


Автор: Д-р Цветелина Великова, д.м.

Е-mail: ts_velikova@abv.bg

Facebook: https://www.facebook.com/velikovamd/

Блог: https://www.drvelikova.wordpress.com


Източници:

http://labroots.com/trending/id/1984/the-flu-probably-won-t-kill-you-but-this-side-effect-might/immunology

http://emedicine.medscape.com/article/1380671-overview

http://www.eurekalert.org/pub_releases/2015-11/cchm-sig112415.php

Автор: Д-р Цветелина Великова

blank

д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология с интереси в областта на гастроентерологията и автоимунните болести. Тя е асистент към Софийски университет Св. Климент Охридски, автор на научни и популярни статии и курсове.

9 posts