Какво представляват пробиотиците?
Думата пробиотик идва от латинските думи pro bios, което означава ,,за живот”. Пробиотиците или още наричани ,,добрите бактерии” са бактерии, които подобряват жизнеността и трябва да обхващат до 98% от чревната флора на здравите хора. Те са необходими за постигане на оптимално здраве на храносмилателния тракт, за правилно функциониране на черния дроб и кръвта, и за повишаване на естествените защитни сили на организма. Т.е. те са особено важни за правилното функциониране на стомашно-чревния тракт и имунната ни система.
Около 70 процента от клетките на имунната ни система се намират в червата. Пробиотиците стимулират всички имунни клетки – от Т-килърите до макрофагите. Пробиотиците стимулират също така и цитокините и фагоцитозните клетки, за да координират имунния отговор според нуждите в различните ситуации. Пробиотиците са необходими, за да се справим по-лесно с настинките и запека, и участват в производството на голяма част от витамините в нашето тяло. Също така те подобряват вагиналното здраве и могат да съдействат за отстраняването на неприятната миризма в интимната област, както и за нормализирането на pH до 4,5.
Кога е препоръчително да се приемат пробиотици?
Има редица фактори, които могат да нарушат бактериалната ни екосистема. Прием на антибиотици, кортикостероиди, противозачатъчни, алкохол, кофеин, хлорирана или флуорирана вода, консервирани храни, наситени с въглехидрати и мазнини менюта, както и стресът и стареенето на организма могат да увредят полезната храносмилателна флора.
Добавянето на пробиотици е един естествен начин за запазване на добро здраве. То може да допринесе за преодоляване на разстройващия ефект, който създават в храносмилателната ни система диетите, заобикалящата ни среда и психическият стрес.
Да вземем например антибиотиците – по правило те нарушават състоянието на нормалната чревна флора, защото покрай вредните бактерии убиват и част от полезните. На мястото на полезните бактерии тогава се заселват вредни бактерии, паразити или гъбички и така се получава дисбактериоза, което води до нарушено храносмилане, запек, тежест, колики и диария. Тя е особено опасна при децата и при хора, които често боледуват или приемат много лекарствени продукти. Протича скрито и коварно и е следствие от порочния кръг – предписват се още антибиотици уж за унищожаване на поредните вредни патогени, те пък още повече нарушават екосистемата на червата и т.н. Ето защо е разумно след всеки прием на антибиотик да се приемат пробиотици за три-четири седмици, до пълно възстановяване и стабилизиране на състоянието на полезната чревна флора.
Възможно е да приемаме пробиотиците под фомата на таблетки, капсули, сашета или капки. През зимата е особено подходящо да изберем пробиотици в комбинация с витамин Д. Този витамин е особено важен за нормалния растеж и развитие на децата, както и за здрави кости, зъби и силен имунитет. Когато приемате продължително време антибиотик е важно да приемате пробиотиците с разстояние минимум 2 часа от приема на въпросния антибиотик. Това е така, защото основното действие на антибиотиците е да унищожават всички бактерии, включително и полезните такива.
Кои пробиотични храни да изберем?
Много добър вариант е да повишим приема на пробиотици от храната. Такива полезни и пробиотични храни са:
- киселото мляко;
- кефир;
- кисело зеле;
- маслини;
- кисели краставички;
- ферментирали соеви продукти;
- ябълков оцет.
Много интересен и богат на пробиотици продукт е т.нар. Мисо – традиционна японска подправка, която се произвежда чрез ферментация на соя, ечемик или кафяв ориз. Мисото е подходящо за хора с колит, гастрит, синдрома на Крон и други подобни заболявания.
Надявам се статията ми да ви е била полезна!
Получавайте полезна информация и отговори на вашите въпроси за хранене и здраве – присъединете се към Фейсбук групата на Форум Здраве: https://www.facebook.com/groups/416390555847756/
