Мария Станчева е журналист, създател и водещ на подкаста „М като Мост“. Не случайно избрах Мария да бъде първият гост в новата рубрика на Форум Здраве „Моята история за здравословен живот“. Тя е един от най-креативните и свободомислещи хора, които познавам и мога да нарека „вдъхновители на промяната“. Всяка седмица в подкаста „М като Мост“ можете да чуете вълнуващите истории на нейните гости. Днес, тя застава от другата страна, за да сподели с нас своята.
Здравей Мария! Много се радвам, че именно ти си първият ни гост в новата рубрика на Форум Здраве „Моята история за здравословен живот”. Като за начало би ли споделила с нас кои здравословни навици намират място в твоето ежедневие и колко време ти отнемат?
Аз благодаря за поканата! Идеята на рубриката е страхотна. За мен именно личните истории винаги са били най-мотивиращи и се радвам да споделя своята. Но нека започна с това, че определено не гледам на себе си като човек със супер здравословен начин на живот. По-скоро работя в тази посока, но има и какво още да се желае. (Смее се.) В същото време, ако направя сравнение с ежедневието ми днес и преди 10 години, откривам съществени разлики и това много ме радва. Затова и се надявам след още 10 години нещата да изглеждат дори още по-добре! Затова искам да кажа, че никога не е късно за промяна, колкото и малка да изглежда на пръв поглед!
Най-важните навици за мен са свързани с храненето, приемането на достатъчно количество течности и движението. В тези насоки се старая най-много. Повече сън и по-малко стрес също са от изключително значение, но, признавам си, на тези фронтове, засега, губя битките…
Ако мога накратко да обобщя към какво се стремя, може би ще изглежда така. Консумация на предимно домашно приготвена храна. Така знам какви съставки слагам и как я приготвям. Разбира се, има изключения, няма как. Опитвам се на ден да пия колкото може повече вода. За целта се сдобих със стъклено шише, което много ме радва и винаги гледам да ми е под ръка. А за движението – имам личен треньор в лицето на двегодишната ми дъщеря. Като всеки уважаващ себе си треньор и тя прави всичко възможно да не мога да смогна на темпото ѝ. Когато ми останат сили за някакъв друг вид движение – това е йога. Важно е да се знае, че има различни видове практики. Днес можеш да заложиш на нещо супер активно, което да те изпоти на макс, а другият ден да е релаксиращ на пръв поглед, но осигуряващ нужния тонус.
Правиш сравнение с преди 10 години. Какво се случи през този период, за да започнеш да променяш начина си на живот?
Не е нещо конкретно. Не съм имала здравословен проблем, слава богу, който да ми „отвори очите”. Може би средата, в която попаднах, приятели и колеги, които обръщаха внимание на качеството на храната, на важността от движение. Както казва майка ми – „Средата дърпа”. (Смее се.) Беше се получило едно натрупване на информация, но все не успявах да приложа всичко на практика. Докато не се отвори възможност да замина за 4 месеца в Лондон. Там имах нужното време за всичко, за което преди намирах само оправдания. Започнах да тичам, да правя йога, спрях месото. Отново благодарение на средата. В Лондон тичането и храненето без месо бяха изключително лесни. Върнах се в България с 10 кг по-малко и нямам предвид теглото на куфара си. След това беше въпрос на постоянство да се придържам към създадения режим. Е, не успях на 100%. За последно бягах в Лондон. Но пък 4 години по-късно продължавам с йогата. Проядох месо, защото забременях, но след като родих и спрях да кърмя, отново се отказах от него и се чувствам страхотно. Не бива да се упрекваме, когато правим крачка или две назад по пътя, който сме поели. Важно е, че идва нов ден и нова възможност отново да тръгнем напред.
Как се отразяват здравословните навици на твоето физическо и емоционално здраве?
Отговорът тук е ясен, мисля. (Смее се.) Когато спортувам, не съм уморена, а тонусът ми се е повишил, когато не преям, ми е леко, когато пия достатъчно вода, това се отразява и на кожата ми. Все плюсове!
Трудно ли ти беше да си създадеш всички тези навици? Много хора споделят как техни близки и приятели са ги вдъхновили за промяна, при теб имаше ли такъв момент?
Казват, че отнема 21 дена да си изградиш нов навик. При мен не подейства (Смее се.) И да, трудно беше и продължава да е. Има дни, когато колкото и да имам желание за спорт или здравословна вечеря, не намирам сили. Затова ти казах преди малко колко е важно в такива моменти да не се упрекваме, а да се приемем. На мен и това невинаги ми се получава. Какво да се прави, човек съм… Относно вдъхновението – намирам го навсякъде около себе си. Като журналист съм се срещала с не малко мотивиращи истории за промяна и затова вярвам, че тя е възможна. За всеки!
Освен журналист и създател на подкаста „М като мост“, ти си майка на прекрасна двегодишна дъщеря. Иска ми се да поговорим малко за храненето на децата, което е все по-голям проблем в България. Има ли храни, които изрично са забранени за твоето дете и как се справяш с външните влияния?
Темата за храненето на децата е много обширна, а моето мнение е изцяло лично, на майка, която чете и се интересува. Смятам, че изграждането на здравословни хранителни навици у децата ни започва от най-ранна възраст. Затова си говорим сега с теб за промяна в начина на живот. Защото се налага да събаряме едни основи, положени преди много години и да градим всичко наново. Ако обаче дадем на децата си правилните инструменти рано и им помогнем да изградят своите основни, то те ще живеят цял живот така, както ние започваме чак сега…
По отношение на храненето на дъщеря ми – тя вече е на 2 години и може реално да яде всичко. Но съм решила за себе си, че колкото по-дълго огранича достъпа ѝ до някои храни, толкова по-добре. Далеч съм от мисълта, че мога да я отглеждам в балон и никога да не опита т.нар. „вредни храни” било то и от чисто любопитство. Но целта ми е да знае защо са вредни. Говоря много с нея. Не ѝ отказвам нищо без причина. Примерно тя и до ден днешен не е яла шоколад, или поне аз така си мисля. (Смее се.) Захарта, която приема, е само от натурални източници като пресни и сушени плодове. Палмовото масло ми е болна тема и правя всичко възможно да не го консумира. Имала съм обаче случаи на детска площадка майки да ѝ предлагат снаксове. Намирам го за изключителна проява на неуважение към мен като родител. Не може да предлагаш храна на малко дете, без да питаш първо възрастния с него. Оставям настрана качеството на предложената храна, а ако говорим за дете с алергии и дадеш нещо, което то не може и не трябва да яде?! Та що се отнася до тези „външни влияния” – както виждаш, имам проблем. Но иначе в семейството съм обяснила на бабите какво може и какво не и те уж се съобразяват. (Смее се.)
Какви насоки би дала на майките, които държат да хранят своите деца здравословно?
Ако започнем от самото начало – то това е кърменето. Ако няма здравословен проблем при майката, който да го възпрепятства, то нека кърми – колкото може и докогато може. Няма нищо по-хубаво за едно бебе от майчината кърма.
След това идва ред на захранването. По препоръка на СЗО то трябва да се случва след навършени 6 месеца, като дотогава, ако няма някакви здравословни причини, които да налагат друго, детето може и е препоръчително да е изцяло на кърма – без вода, сокчета, чайове и т.н. Захранването е един от най-плашещите периоди на родителството, защото е свързан с много неизвестни, а когато си родител, искаш да ги сведеш до минимум. (Смее се.) Аз самата също се плашех от това, което предстои – пюрета, каши, кое кога се въвежда, схеми, количества, потенциални алергии. И тогава открих ЗВБ (Захранване Водено от Бебето)!!!
По принцип смятам, че ако не ти поискат съвет относно отглеждането на дете – не го давай! За малко неща съм си позволява да кажа нещо на мои приятелки, но за ЗВБ не спирам да им говоря! Това беше методът, който търсех, без дори да знам! Открих го случайно, благодарение на една страхотна жена, която следвам в Instragram. Оттам се започна четене, проучване и колкото повече четях, толкова повече знаех, че това е НАШИЯТ метод – свобода, здравословно хранене, спокойствие, забавление! За ЗВБ накратко – името казва всичко. Оставяш се бебето да те води. И не, не му даваш шоколад, ако иска, както попита първия педиатър на дъщеря ми, нали, видиш ли, то водело. В случая да води значи друго. А именно – изхвърляш всякакви схеми през прозореца, не мислиш за пюрета и каши, за грамажи и порции, а даваш на детето храна, която и ти би трябвало да ядеш, ако искаш да се храниш здравословно, в количества, които то пожелае. Ако в семейството има алергии, нещата се случват с малко повече внимание, но се случват. Даваш на детето да яде само от ден първи! С ръце! После и с прибори. Наблюдаваш го какво харесва, какво не. То е малко, но има мнение и е хубаво това мнение да се уважава. Трябва да имаме повече доверие в децата си, в техните вродени инстинкти. Те са невероятни същества! И учат нас повече, отколкото ние тях…
ЗВБ помогна и на нас със съпруга ми да се храним по-здравословно, защото спряхме да готвим със сол, избягваме пържени и мазни храни. Няма смисъл да готвим различно за нас и за нея. Много мога да говоря за ЗВБ, няма да ни стигне времето, затова нека всеки, на когото му предстои захранване, просто сам да прочете. Дори да не му допадне методът, поне да вземе информирано решение. Защото преди да го открия, съвсем случайно, мислех, че има само пюрета за 6-месечното ми бебе. Е, оказа се, че има и други варианти.
А след като веднъж започнеш със ЗВБ, оттам насетне просто продължаваш със здравословна храна за твоето пораснало бебче. Наслаждавате ѝ се заедно и, мисля, това именно е основата за едни здравословни хранителни навици и за в бъдеще.
В твоя подкаст „М като мост” гостите ти често споделят мотивиращи и трансформиращи истории от техния живот. Би ли споделила с читателите на Форум Здраве акцент от някой епизод, който ти помогна да промениш своите навици към по-добро?
Както ти казах и в самото начало на разговора – според мен именно личните истории действат най-мотивиращо и затова се опитвам да разказвам точно такива чрез подкаста. Искам да срещам слушателите с обикновени хора с необикновени истории.
Ако говорим конкретно за здравословен начин на живот, имах два епизода, пряко свързани с темата. В единия ми гостуваха двама мои приятели, които от няколко години са вегани. Личните им истории и интересните факти, които споделиха, ме накараха и аз да се задълбоча в темата за веган храненето и дори сериозно да започна да го обмислям за себе си. (Епизодът можете да чуете тук: https://open.spotify.com/episode/2)
В друг епизод ми гостува една страхотна млада дама, която е йога инструктор. Разговорът с нея ми беше много ценен, защото освен за йога, говорихме и за медитация. Тя дори направи малка демонстрация за мен и слушателите и след това реших да опитам да направя и медитацията част от ежедневната си рутина. (Епизодът можете да чуете тук: https://open.spotify.com/episode/3)
