Публикувано на

Моят опит със захранване водено от бебето

захранване водено от бебето

Що е то ЗВБ и има ли „почва” у нас?

Захранване Водено от Бебето е методът, за който ще си поговорим днес. Ако все още ви предстои този важен етап, то този текст е за вас. Ако вече сте навлезли в дебрите на твърдата храна под една или друга форма, то също може да откриете ценна информация. Защото никога не е късно да започнем да градим здравословни хранителни навици у своите деца.

Казвам се Мария Станчева – журналист по професия. Пиша обаче този текст в качеството си на майка на двегодишна дъщеря. След като родих, най-голямата ми грижа беше кърменето. Направих всичко възможно да кърмя дъщеря си колкото мога по-дълго време и в продължение на 6 месеца всичко вървеше по мед и… мляко. Но захранването дебнеше зад ъгъла, отвсякъде чувах въпроси кога мисля да започна, с какво, насочила ли съм се към марка пюрета, едните не били хубави, другите били прекрасни. Първият педиатър на дъщеря ми повдигна въпроса за захранването, когато тя беше само на 4 месеца! А аз се правих, че не чувам.

Плашеше ме този период най-вече заради хората около мен. Всички майки, които съм виждала да тикат лъжици с храна към ревящото си дете, които гонят малчугани по площадките, за да им осигурят „нужната” дажба. Плашеха ме и историите от моето детство, когато баба ми е стискала бузите ми, за да може да ми пъхне залъка в устата (и до ден днешен ги разказва).

Не исках да минавам през това. Не исках детето ми да минава през това. През първите 6 месеца от живота ѝ я кърмих на поискване и това ми осигуряваше невероятна свобода, а на нея – спокойствие. Исках просто да продължим в същия дух.

И така, един прекрасен ден, разглеждайки Instragam (от социалните мрежи все още има и много ползи!), открих историята на една майка за нейния опит със ЗВБ. И тъй като захранването все пак беше на дневен ред, реших да прочета. Наскоро даже ѝ писах лично, за да ѝ благодаря за онзи пост, който дойде в перфектния за мен момент. Както, надявам се, този текст идва за някои от вас.

Защо избрах ЗВБ?

При този метод няма пюрета, няма въвеждане по схеми на определени храни (освен, разбира се, ако в семейството няма фамилна обремененост с алергии, но дори тогава ЗВБ знае как), няма количества, които трябва да бъдат консумирани на всяка цена!

Какво има? Запознаване на детето с храните в естествения им вид, откриване на цветове, консистенции, вкусове. Фината моторика също се развива в този процес, защото детето хваща с ръчички парченцата храна и ги поднася само към устата. Челюстният апарат и лицевите мускули също се включват и то от съвсем рано за разлика от захранването с пюрета, когато има само машинално преглъщане.

Освен това, от ден първи, малчуганът е част от семейната трапеза. Храните се заедно, той участва самостоятелно в процеса и това изгражда в него увереност, любопитство и интерес към храната. Нищо не се предлага насила, защото трябва. Доверявате се на детето си, а то ви отвръща със същото. Какво по-хубаво от това?!

Също така ЗВБ ме спечели и с „обещанието”, че няма да имам злоядо дете. Защото помагайки на детето да следва собствените си темпове и вкусови предпочитания, ние изграждаме в него една положителна нагласа към целия процес в дългосрочен план.

Историята на ЗВБ

ЗВБ като термин е въведен от британската акушерка, консултант по кърмене, доктор на науките и майка на три деца Джил Рапли. Заедно с журналиста Трейси Мъркет издават книга, посветена на темата, през 2008 година. Оттогава терминът започва да добива все по-голяма популярност, но истината е, че това захранване не е нов метод. Напротив. В случая говорим за добре забравено старо.

Пюретата и изобщо пасираната храна са всъщност „новият” вид захранване, което обаче успешно се е наложило през последните години. Защо? С навлизането на пазара на изкуствените млека се случва истинска революция, факт. Но ниската им хранителна стойност и липсата на витамини налага ранно въвеждане на истинска храна от много по-ранна възраст от тази, на която детето всъщност е готово. И така родителите поемат нещата в свои ръце, хранене с лъжичка, определени количества, храни, въвеждани по схема. А всичко може да бъде много по-просто, ако се изчака моментът, когато детето е готово да вземе нещата в своите ръце.

захранване на бебето

Кога е време за ЗВБ?

Колкото и свобода да има в този метод на захранване, и при него има все пак някои насоки, които трябва да се спазват, за да можем да се радваме на добри резултати.

Първо и най-важно, разбира се, е кога да започнем. По препоръка на СЗО най-добре бебето да бъде изключително кърмено през първите 6 месеца от живота си и след това да се премине към захранване. Смята се, че през първата половин година храносмилателната система на мъниците не е достатъчно узряла за прием на други храни. Освен това, кърмата си остава най-калоричната храна през тези първи месеци.

И дори когато дойде тази заветна възраст от 6 месеца, това не значи, че всяко дете е готово за новия етап в живота си. Можем обаче да очакваме от него сигнали, които да ни подскажат, че времето е дошло.

При ЗВБ важни са няколко неща – първо детето да може да се задържа в седнала позиция, гръбчето и главичката да са изправени и стабилни. Това ще гарантира безопасно протичане на храненето, без сериозна опасност от задавяне, каквато има, ако детето е нестабилно, излегнато на столчето. Мислете за него като за възрастен – как е най-добре да се храни един голям човек? Седнал, разбира се, изправен, точно, за да не се задави. Стабилно ли е на столчето, тогава цялото му внимание, ще бъде насочено към храната, каквато е и нашата цел.

Друга важна предпоставка е детето да проявява интерес към храната и да може да задържи цяло парче в ръчичката си, за да започне с първите опити за самостоятелно хранене.

И все пак – какво да предложа?

Аз се водих по една супер проста препоръка – за предпочитане са сезонни плодове и зеленчуци. Също така, при нужда и желание, може да разчитате на схема за захранване на бебетата, създадена от Стефан Клайчес – детски диетолог и сертифициран консултант по кърмене. Тя е особено полезна при възможни алергии, за които родители се притесняват във връзка с фамилни обременености. За мен схемата също беше полезна, особено в началото, за да преодолея притеснението си, че не следвам схеми. Да, знам, абсурдно! Но с времето видях, че дъщеря ми реагира без проблем на всичко ново, спрях да се тревожа, че греша и просто се доверих на нейните, а и на своите инстинкти.

През целия процес, това, за което най-много внимавах, беше консистенцията на предлаганата храна. Парченцата трябва да са достатъчно меки (сварени на пара или печени), така че вашето бебе да може да отхапе и да сдъвче, но не и твъде меки, за да ги смачка на пюре. Не, не е нужно да има всички зъби, не е нужно да има дори един. Венците са изключително здрави и са единственото, от което едно бебе се нуждае, за да си хапне това вкусно парче печена ябълка или варен картоф, което сте му приготвили.

Освен консистенцията, важен е и размерът на предлаганите парчета. Те трябва да са достатъчно дълги и широки, за да са удобни за хващане от малката ръчичка. Отново най-обща препоръка е да са с размера на пръст на възрастен, така че да се подават от детското юмруче. Всички останали храни с малки размери като например грах, грозде, боровинки, ядки и др. е добре да се избягват при бебета, за да се минимализира рискът от задавяне.

Казах в началото, че ЗВБ е свобода. Да, така е, но има все пак и храни, които е добре да се избягват. Което пък за мен също си беше улеснение. Така, например, до навършване на 1 година на дъщеря ми, солта не присъстваше в семейното ни меню. За малките деца приемът на сол натоварва бъбреците и затова е добре да се избягва. Мед също не съм предлагала до 1 година, защото може да съдържа ботулиновата бактерия, която за малки бебета е много опасна. Прясно краве мляко тя и до ден днешен не е пила. Прекалено високото съдържание на белтъчини може да натовари бъбреците, бедно е на желязо, а и може да бъде алерген. Всичката захар, която приема, е от естествени източници – пресни и сушени плодове.

В семейството ни няма хранителни алергии, затова предлагах смело храните на дъщеря ми, но отново се водех от една препоръка, най-вече за мое спокойствие. Предлагах нови храни до обяд, а следобед и вечер вече познати, към които съм сигурна, че не е имало никаква реакция.

хранване на бебето

Да свалим розовите очила

А сега, няколко думи и от домакинята в мен. До сега говори само майката, която иска най-доброто за своето дете. И да, мисля, че това е ЗВБ и никога не бих променила решението си. Но нека ви кажа и минусите, които открих, за да няма нереалистични очаквания.

При този метод трябва да сте готови, че детето и кухнята ви, ще се изцапат. И то сериозно. Децата опознават храната като я мачкат, хвърлят, раздробяват на милиони малки парченца. Омазват се до уши, в косата им откривате парчета картоф или броколи… Но ако гледате на това от забавната страна, всичко ще бъде наред.

Вторият „проблем” на ЗВБ е, че той определено ще затрудни родителите, които не са свикнали да готвят. Като мен. Наложи се да започна да прекарвам много повече време в кухнята. Отначало това ме напрягаше, но с времето открих „моите” рецепти, дадох си сметка, че благодарение на ЗВБ цялото семейство се храни по-здравословно, а това само можеше да ме радва. Или иначе казано – от лимоните стана лимонада.

За някои има и друг проблем – чуждото мнение. Аз самата се сблъсках с много странни и неразбиращи погледи. Решението ми беше подлагано на съмнение от близки и не толкова близки хора. Но в крайна сметка всеки сам решава кое е най-добро за неговото дете. И ако сте достатъчно информирани, то тогава ще сте и достатъчно убедени в избора си. Аз лично открих и много подкрепа от други майки във фейсбук групата „Захранване водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно!” – https://www.facebook.com/groups/zahranvane/

Ама то ще се задави!

И като заговорих за хорското мнение… Eто това беше репликата, която чувах най-често, когато се опитвах да обясня какво е ЗВБ и защо съм го избрала за своето дете. И до ден днешен, слава богу, дъщеря ми не се е давила с храна. Дали е късмет – сигурно. Но не само.

Основната причина, смятам, се дължи на нея самата и на рефлексите, с които тя, а и всяко друго дете се ражда. Бебетата имат силно изразен рефлекс за гадене, който ги спасява от неприятни инциденти, за наша радост. При тях рецепторите за гадене са разположени много по-напред на езика, отколкото при възрастните, точно с цел да се самосъхранят. Когато парчето храна е прекалено голямо, за да може да бъде преглътнато, детето ще се закашля и ще го изплюе.

Затова казах, че дъщеря ми не се е давила с храна. Да се задави с храна и да се закашля, са две различни неща. И тя се е закашляла и е плюла храна, но се е справяла сама, без моя помощ. Важно е да сме подготвени за такива ситуации, да не изпадаме в паника, която да пренесем върху детето. Няма нужда от тупане по гърба, бъркане в устата, обръщане с главата надолу и други подобни смели решения. Ако детето е червено, кашля и успява да си поеме дъх, значи се справя. Проблемът идва, ако не може да си поеме дъх и започне да посинява. В такъв случай запазването на спокойствие е от още по-голямо значение. Тук вече навлизаме в темата за първа помощ при задавяне, за което е добре всеки от нас да е подготвен и затова оставям линк към едно полезно видео – https://www.youtube.com/watch?v=JTWivrN6Gmw

Да се върнем обаче на ЗВБ. Важно е да се знае, че според проучвания шансът детето да се задави с цели парченца твърда храна, не са по-големи, отколкото с пюре. Напротив. Шансовете за задавяне и при двата метода са едни и същи. Детето рано или късно ще се сблъска с твърдата храна. Защо мислим, че е по-готово за нея на 2 години вместо на 1 така и не разбрах. Видях обаче, със собствените си очи, че на 6 месеца едно бебе е напълно способно да поднесе храна към устата си, да я сдъвче и да я преглътне. Разбира се, не говоря да се нахрани, защото в началото на ЗВБ количествата храна, които се приемат, са минимални, тя е още за опитване, повече отколкото за наяждане. До 1 година основна храна си остава кърмата или адаптираното мляко. И в това няма нищо лошо. ЗВБ не цели скоростно заместване на 1, 2 или повече хранения. Макар че има и случаи на деца, при които това се случва и сравнително бързо превес взема твърдата храна пред млякото. Водим се от бебето, а всяко е различно, нали така?

За мен лично целта е била опознаване на храната, на процеса. Целях спокойствие, целях приятни емоции, целях да минимализирам евентуалното напрежение, което бих могла да създам за всички членове на семейството. И успях!

Резултатът

Дъщеря ми е на 2 години и 4 месеца. Вече почти две години тя сама се храни. Да, сама. Първо с пръсти, постепенно и с прибори. Има изградени вкусови предпочитания. Които се сменят често. Удоволствие е да гледаш как детето ти открива храната, как се справя с различните консистенции. През всичките тези месеци, за всички хранения, тя е била равноправен член на трапезата. Може да звучи и егоистично, но съм безкрайно щастлива, че се храним заедно, а че не я храня аз, защото така аз също продължавам да се наслаждавам на храната си. ЗВБ даде на цялото ни семейство нов поглед върху процеса на приготвяне и консумация на всичко, което слагаме на масата си. Помогна ни да вървим ръка за ръка по един изцяло нов за всички ни път.


П.П. Този текст не претендира за изчерпателност по темата. Ако обаче методът е събудил любопитството ви, може да откриете още информация в книгата „Захранване водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно” на Мария Нориега, както и в блога на авторката https://zabliznacite.wordpress.com/.

Автор: Мария Станчева

blank

Мария Станчева е дипломиран журналист от СУ. Професионалният ѝ път преминава през някои от най-големите лайфстайл издания у нас. Преди да започне да работи на свободна практика през 2015, е главен редактор на списание OK!. Към днешна дата Мария е автор и водещ на „М като Мост" - подкаст за мотивиращи лични истории.

1 posts