д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология с интереси в областта на гастроентерологията и автоимунните болести. Тя е асистент към Софийски университет Св. Климент Охридски, автор на научни и популярни статии и курсове. Д-р Великова е създател на блог за имунология, където споделя полезна информация по теми като: имунопрофилактика, автоимунни болести, ваксини, алергии, имунни дефицити и други. За мен е удоволствие да разговарям с д-р Великова за ролята на пробиотиците в подкрепа на имунитета и различни здравословни състояния.
Здравейте д-р Великова, бихте ли споделили с нашите читатели как приемът на пробиотици влияе върху локалния чревен имунитет?
Пробиотиците под форма на добавки съдържат различни видове и щамове бактерии, като отделните щамове дори от един и същи вид микроорганизъм могат да имат различни ефекти върху организма. Lactobacillus и Bifidobacterium са най-често използваните видове в пробиотичните добавки, те са и най-добре проучените.
Пробиотиците повлияват имунната система – както локално, на място в червата, така и чрез системни имунни реакции. В червата още от раждането те оказват изключително важна роля за развитие на имунната система, като подпомагат обучението й, но още за поддържане на бариерната функция на чревната лигавица и производството на антимикробни защитни белтъци.
В последните години много интензивно се изучава взаимодействието между микроорганизмите в червата, т.нар. микробиом и имунитета. Например, производството на късоверижни мастни киселини, като бутират, пропионат и ацетат от някои бактерии, подпомага метаболитните функции, но също така регулира и Т лимфоцитите, намиращи се в червата. Когато станат част от нормалната микрофлора, пробиотичните щамове регулират функциите на червата и контролират локалното възпаление чрез въздействие върху производството на цитокини в лигавицата и активацията на имунните клетки.
А защо е толкова важно да имаме добър чревен имунитет? Какво въздействие има чревния имунитет върху цялостното здравословно състояние и общия имунитет?
Имунната система, разположена в лигавицата на храносмилателната ни система, е сложна. Тя има много функции, но несъмнено най-важната е изграждането на имунен толеранс. Тъй като чрез храната ние ще се срещаме цял живот с милиони антигени, имунната система се учи след раждането да разпознава кои от тях са безопасни и да не реагира срещу тях. Смисълът на сложните процеси на този толеранс е, че така освен да се предпазваме от ненужно възпаление, когато се храним, да избягваме и възникване на алергии и автоимунни заболявания.
По отношение на пробиотиците, идеята за консумация на ферментирали храни за подобряване на здравето е позната от векове. Много преди откриването на микроорганизмите съществува концепция за повлияване на чревното здраве чрез използване на живите микроорганизми във ферментиралите храни.
Научните изследвания до момента са показали ролята на „добрите“ микроби за производството и усвояването на някои витамини в червата (витамин К и от групата В), за поддържане на здравословно тегло (специфични пробиотични щамове са свързани със затлъстяване или недохранване), за подобряване симптомите на тревожност и депресия (L. helveticus и B. Longum), за възстановяване на вагиналната флора (лактобацили, които потискат растежа на урогенитални патогени и дрожди при бактериална вагиноза), за понижаване на холестерола и като потенциална възможност за лечение на някои метаболитни заболявания (Bifidobacterium spp. и Lactobacillus spp.), за намаляване на кръвното налягане, за подпомагане зарастването на рани и фотозащита на кожата.
Въпреки доказателствата, че пробиотиците могат да бъдат полезни при изброените проблеми, необходими са още и по-обширни, контролирани проучвания, както и индивидуален подход към всеки пациент. Не бива да се забравя и, че прилагането на пробиотици не измества конвенционалното лечението на съответния здравословен проблем.
Кои са най-честите симптоми на нарушения в микробната флора?
Нарушенията в микробната флора се забелязват най-силно, когато има диария вследствие на инфекция и/или прием на антибиотици. В първия случай патогените оказват директно и индиректно действие върху чревната лигавица, измествайки коменсалните полезни бактерии. Във втория случай употребата на антибиотици унищожава част от полезните бактерии в червата и може да доведе до дисбактериоза и отново – чревни оплаквания.
По-малко се мисли за проблем с микробиома при други състояния, въпреки че множество заболявания са свързани с нарушена флора на червата. Някои от тях са синдром на раздразненото черво, възпалителни заболявания на червата (IBD – болест на Крон и улцерозен колит), инфекциозна диария (причинена от вируси, бактерии или паразити), диария, причинена от антибиотици, диария на пътешественика, колит, вследствие развитие на инфекция с Clostridium difficile и др.
При кои състояния и проблеми се препоръчва приемът на пробиотици?
Пробиотиците се тестват непрекъснато за ефективност при специфични чревни проблеми, както и заболявания, засягащи целия организъм. Към момента има солидни доказателства за ефикасност на пробиотиците при състояния като диария, свързана с употреба на антибиотици, инфекция с Clostridium difficile, инфекциозна диария, IBD (включително улцерозен колит, болест на Крон), синдром на раздразненото черво и др. Когато се създава дизайнът за тези проучвания, важно е да се определи дали използваните пробиотици съдържат единичен щам или комбинация от щамове/видове и дали пациентът има други хронични болести и т.н.
В кои случай е важно да приемаме пробиотици с профилактична цел?
Използване на пробиотици с профилактична цел е възможно, но не лежи на общоприети препоръки. Една от най-ценните ползи за здравето на пробиотиците е, че те могат да помогнат при състояние на запек, защото увеличават броя на движенията на червата с 1.3 пъти седмично, както и могат да омекотят изпражненията, което да улесни преминаването на пасажа. Силно препоръчително е преди употребата на пробиотици да се направи консултация с лекар, въпреки че те се продават като хранителни добавки.
Изследванията за действието и ползите на пробиотиците при деца са все още недостатъчни, макар и ползите при кърмачета с диария да са неоспорими.
Понастоящем наличните данни показват, че L. rhamnosus GG и S. boulardii са много ефективни при лечение на остър гастроентерит и предотвратяване на диария, свързана с антибиотици при новородени и кърмачета. Други състояния, които могат да бъдат лекувани със специфични щамове, са детските колики, некротизиращият ентероколит и сепсисът.
Децата, бременни и кърмещи жени трябва да се консултират със своя лекар, преди да приемат каквито и да било добавки. В този ред на мисли, консумацията на полезни бактерии като част от балансираната диета е възможност за обогатяване на чревния микробиом без риск от странични ефекти. Въпреки това, след консултация с лекар, може да се наложи някои деца и възрастни да получават специално разработени пробиотични формули при наличие на специфични здравословни проблеми. Причината за това е, че не всички пробиотични щамове имат еднаква ефикасност за всички клинични показания и трябва да се препоръчват въз основа на тяхната доказана ефикасност и безопасност.
Можем ли да нарушим чревната микробна флора ако приемаме продължително и безконтролно пробиотици?
Пробиотиците много рядко могат да имат странични ефекти, които обикновено се изразяват в кратковременен стомашно-чревен дискомфорт. Тъй като пробиотиците не са лекарства, твърденията върху техните етикети по отношение на тяхната безопасност и ефективност разчитат на добрата воля на производителите, които да извършат адекватни предварителни научно-базирани изследвания.
Ако няма показания, не се препоръчва дълготрайна употреба на пробиотици. От друга страна, консумирането на храни, съдържащи пробиотици, е отличен начин за приемане на „добри“ бактерии. Определени храни могат да ни помогнат да увеличим броя на полезните микроби в тялото си. Пробиотици се съдържат в храни като кисело мляко, кефир, комбуча, мътеница, хляб с квас, извара, ферментирали краставички, моркови, кисело зеле, кимчи, супа мисо и др. Някои от тези „храни с добри бактерии“ са много екзотични, докато други вероятно консумирате всеки ден, но не сте подозирали за техните пробиотични свойства.
Независимо от това, че те съдържат пробиотични щамове, самото им консумиране не гарантира, че диетата ви е добре балансирана. Трябва да се храните и здравословно. Добавянето на храни, богати на пробиотици в диетата ви, няма да ви навреди и може също да донесе ползи, но внимавайте да не намалите или изключите други групи храни от менюто си.
Пробиотиците могат да нанесат повече вреда, отколкото полза при хора с нарушена имунна система или тежки заболявания – напр. при хора с ХИВ/СПИН, недоносени деца и тежко болни и хоспитализирани болни. Най-сериозният възможен риск, който трябва да се вземе предвид при използване на пробиотици, е развитието на инфекция, но това се случва рядко и главно при имунокомпрометирани лица. Други усложнения включват развитие на резистентност към антибиотици и производството на вредни вещества от пробиотичните микроорганизми. Понякога пробиотичната добавка съдържа микроорганизми, които не са посочени на етикета, но биха могли да представляват рискове за здравето. Някои хора могат да реагират и на някои от съставките, използвани в продуктите, или тези, които естествено се срещат в тях, като амини и други.
В случай, че се налага да приемаме дълго време пробиотици, редно ли е да правим почивки или пък да редуваме различни пробиотици?
Като цяло пробиотиците се считат за безопасни и добре поносими от повечето хора. Малко проучвания, обаче, са фокусирани в детайли върху безопасността на пробиотиците, особено при продължителна употреба. Освен това те се изследват предимно при здрави хора, така че липсва надеждна информация за степента и тежестта на възможните странични ефекти. Най-честите странични ефекти са свързани с храносмилането и могат да включват производство на газ и коремен дискомфорт.
За да се избегнат странични ефекти, пробиотиците трябва да се приемат след консултация с лекар за определен период от време. Въпреки че пробиотиците са хранителна добавка, а не лекарство, по-добре е да разчитате на храни и напитки, съдържащи пробиотици, когато става дума за ежедневна употреба, за да се намали рискът от всякакви странични ефекти.
Когато се подбират пробиотиците, добре е те да съдържат най-малко 1 милиард колония-образуващи единици. Също така е полезно да се знае, че Lactobacillus, Bifidobacterium, и Saccharomyces boulardii са най-изследваните пробиотици. Също така е за предпочитане да се използва комбинация от пробиотик и пребиотик (т.нар. синбиотик). Можете да избирате и храни, които са специално обогатени с пробиотици, защото голяма част от микроорганизмите в киселото мляко, например, умират в стомаха.
д-р Великова, благодаря за този изчерпателен и информативен разговор!
Повече полезна информация по теми свързани с имунологията ще откриете в блога на д-р Великова: https://www.facebook.com/velikovamd/
Интервю за ForumZdrave.bg на маг.фарм. Бояна Иванова
Референции:
https://supplements101.net/probiotic-statistics/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32517330/
FB: Д-р Цветелина Великова, имунолог
Instagram: @velikova_md
Блог: www.drvelikova.wordpress.com
Е-mail: ts_velikova@abv.bg
