Как виното повлиява сърдечно-съдовия риск и диабета?

Факти от клиниката

Негативните въздействия върху здравето от консумацията на алкохол, особено честата и в голямо количество, както и пристрастяването към него, са добре известни. Въпреки това, най-вредните ефекти от голямата консумация на алкохол са компенсирани от потенциалните ползи за здравето при леката до умерена употреба на алкохол, особено свързани със сърдечно-съдовата профилактика, според мета-анализ на Ronksley и колеги, публикувани в British Medical Journal.

Общо 84 проучвания са включени в систематичния мета-анализ. Консумацията на алкохол е свързана с по-нисък риск за развитие на коронарна болест на сърцето и свързаната с това смъртност, като с най-голяма значимост е консумацията на 1 – 2 алкохолни напитки на ден. Въпреки това консумацията на алкохол не повлиява значително риска за възникване на инсулт и свързаната с това смъртност. Пресметнатият риск за развитие на сърдечно-съдови инциденти при консумиращи алкохол спрямо неконсумиращите е едва 0,75 (95% доверителен интервал, 0.70-0.80).

Рутинна умерени консумация на алкохол се свързва с ползи за избягване на сърдечносъдови инциденти при пациенти с диабет тип 2 в кохортни проучвания, въпреки че има твърде малко проспективни клинични проучвания сред възрастни с диабет. Проучването на Shai и кол. използва рандомизиран дизайн, за да докаже, че чаша вино по време на вечерята може да подобри липидния и гликемичен профил при пациенти с тип 2 захарен диабет.

Проучването CASCADE, включващо 224 пациенти от два центъра в Израел с контролиран диабет, на възраст между 40 и 75 години, показва, че консумиращите по 150 мл/ден червено вино плюс средиземноморската диета имат значително по-високи нива на високоплътностните липопротеините (HDL-C) и аполипопротеин А1 – при двугодишна редовна консумация на вино, в сравнение с тези, които пият същото количество минерална вода плюс здравословна диета (първични резултати). В допълнение, рандомизираната група, приемаща бяло вино, е била със значително понижени плазмените глюкозни нива на гладно, в сравнение с групата, пиеща само минерална вода. И двете групи, консумиращи бяло или червено вино, са били със значително подобрени нива на триглицеридите. Необходими са обаче дългосрочни мащабни многоцентрови проучвания, за да се проследи структурата на заболеваемостта и смъртността при тези пациенти.

“Тези резултати показват скромен, но благоприятен ефект на виното, по-специално червеното, който резултат стимулира започването на умерена консумация на червено вино”, казва д-р Шай. Въпреки това, “Тези резултати трябва да бъдат съпоставени с потенциалните рискове от алкохолната употреба, установени в клиничната практика.” Тези изследвания са били публикувани в края на 2015, в Internal Medicine.

Що се отнася до баланса на съотношението полза/риск от умерената консумация на алкохол при лица с диабет, въпросът е спорен, пишат изследователите. Те добавят, че ако виното все пак има полза при диабетно болните, то кой цвят е по-благотворен още не е установено. Спазването на приема на алкохол е строго следено при пациентите, които са връщали празните бутилки вино, за да получат нови такива. Изключени са пациенти, консумиращи повече от една алкохолна напитка на седмица преди проучването, или такива с фамилна анамнеза за миокарден инфаркт, инсулт или пристрастяване към алкохола, както и тютюнопушещите. Пациентите, лекувани с повече от 2 инжекции инсулин на ден, също са били изключени, а всички участници са имали изходна ниво HbA1c между 6,4% и 9,9%.

В края на 2-рата година групата на консумиращите червени вина значително увеличили нивата на HDL-C – средно с 0.05 ммол/л (2.0 мг / дл) (р <0.001) спрямо групата, консумираща само вода, както са увеличили и нивата на аполипопротеин А1 с 0.03 г/л (р = 0.05). Групата с червено вино също са намалили съотношението общ холестерол/HDL-C с 0.27 (р = 0,04). Не са установени значими разлики в липидните профили между групите на бяло вино и тези на вода. Въпреки това, групата, консумираща бели вина е със значително намалено ниво на глюкоза в плазмата на гладно със средно 1.0 ммол/л (р = 0.004). Това също така е подобрило инсулиновата чувствителност. Тези резултати обаче не са установени в групата на червени вина. Червено вино няма значим ефект върху метаболизма на глюкозата в сравнение с минерална вода. Нивата на HbA1c са останали стабилни по време на изследването и в 3-те групи.

Нивата на триглицеридите са били значително намалени при двете групи, консумиращи вина – при червени вина е било установено намаление с 0.1 ммол/л [-12,0 мг/дл], р = 0.02), а при групата на белите вина – с 0.09 ммол л [- 7.9 мг/дл], р = 0.004) спрямо групата, консумираща само вода.

Няма значими промени в кръвното налягане, функцията на черния дроб, затлъстяването, или възникване на нежелани събития/симптоми при всяка от групите. Въпреки това, двете групи на винен режим са били със значително подобрено качеството на съня, спрямо групата, приемаща само вода (р = 0.04).

Д-р Шай отбелязва, че първоначалната хипотеза е била за сходни ефекти върху сърдечносъдовата система и при двата вина вино, поради почти еднаквото количество етанол и калории при равни други условия. По тази причина, намерените междугрупови разлики при вината са били изненадващи. Описаните различия вероятно се дължат на факта, че червеното вино е със 7-кратно по-високи нива на общите феноли и от 4 до 13 пъти по-високи нива на специфичните съединения от групата на ресвератрола в сравнение с бялото вино. Генетичните изследвания показват, че етанолът играе важна роля в метаболизма на глюкозата, докато червено вино оказва и допълнителни ефекти, несвързани с етанола.

Като заключение – ползи има и от двата вида вино, но червеното вино увеличава HDL холестерола, докато бялото вино подпомага контрола на кръвната захар. Така изглежда, че изборът само на единия вид вино не може да бъде опция за намаляване на сърдечно-съдовия риск при пациентите.

Акценти от проучването

• Всички участници бяха насърчени да следват Средиземноморската диета по време на проучването, но не е имало намаляване на дневния прием на калории или промяна в хранителните навици на участниците.
• Участниците били рандомизирани в една от 3 групи: червено вино, бяло вино, или минерална вода. Всички пациенти са били инструктирани да консумират 150 мл напитка с вечеря всеки ден.
• Проследени са множество метаболитни показатели, както и чернодробни ензими и качеството на живот в продължение на 2 години.
• 224 възрастни индивида са включени в проучването, на средна възраст 59.7 години, а 69% са мъже. Средното ниво на изходно ниво HbA1c е 6,9%, а средният дневен прием на етанола е 2,3 грама.
• Адхеренцията към консумирането на напитките всеки ден в продължение на 2-те години е била както следва: 87%, 84% и 84% в групите на минерална вода, бяло и червено вино, съответно.
• Червеното вино увеличава HDL холестерола, докато бялото вино подпомага контрола на кръвната захар. И двете бели и червени вина водят до скромни подобрения в нивата на триглицеридите в сравнение с минерална вода.
• Всички 3 групи имали ефект в посока на леко намаляване на телесното тегло и обиколка на талията през 2-годишния период на проучването.
• Виното не е оказало влияние върху кръвното налягане.
• Няма съобщения за нежелани реакции, свързани с консумацията на вино.
• Качество на живот е било сходен при всички 3 групи, но участниците, които са получавали вино, съобщават за по-добър сън.
• Чернодробните ензими са останали стабилни по време на проучването.
• Групата, консумираща червено вино били с подобрени показатели, свързани с метаболитния синдром в сравнение с групата на минерална вода (-0.34; р = 0.049).
• При анализ на подгрупите, бавните метаболизатори на алкохол в групите, консумиращи вино, били с подобрения в гликемичния контрол, а бързите метаболизатори имали по-ниско кръвно налягане по време на проучването.

Клинично приложение на получените резултати

Докато мета-анализът на Ronksley и кол. установява, че умерената консумация на алкохол е свързана с намаляване на инцидент коронарна болест на сърцето и коронарните смъртност болест на сърцето, той не описва такава зависимост за инсулта или смъртността вследствие на инсулт.

Проучването от Shai и колеги показва, че умерената редовна консумация на вино е безопасна при възрастни с диабет тип 2. Нещо повече потреблението на вино е било свързано със скромни подобрения в липидния профил (при консумация на червено вино) и глюкозния метаболизъм (при употребата на бяло вино). Последното проучване показва и намаление на смъртността в рамките на двете години. Най-големият въпрос, възникнал след него, е: да се съветват ли хората, които по принцип не пият, да започнат консумация на алкохол, за да подобрят своя сърдечно-съдов риск?

Автор: Д-р Цветелина Великова, д.м.

email: ts_velikova@abv.bg

Facebook страница

Личен блог

Източници:

1. http://www.medscape.org/viewarticle/852919
2. Ronksley PE, Brien SE, Turner BJ, Mukamal KJ, Ghali WA. Association of alcohol consumption with selected cardiovascular disease outcomes: a systematic review and meta-analysis. BMJ. 2011;342:d671. http://www.bmj.com/content/342/bmj.d671.long
3. Gepner Y, Golan R, Harman-Boehm I, et al. Effects of initiating moderate alcohol intake on cardiometabolic risk in adults with type 2 diabetes. Ann Internal Med. 2015;163:569-579. http://annals.org/article.aspx?articleid=2456121
4. ClinicalTrials.gov. The CArdiovasCulAr Diabetes & Ethanol (CASCADE) Trial. https://clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT00784433
5. Wood, Shelley. “Moderate Wine Consumption Improves Fasting Plasma Glucose Levels in Diabetics.” Published September 21, 2007.