Глутатионът или GSH е трипептид, състоящ се от аминокиселините глутамин, глицин и цистеин. Ендогеният глутатион съществува в редуцирано и окислено състояние. При здрави клетки и тъкани, повече от 90% от общото количество глутатион е в редуцирана форма и само по-малко от 10% окислена. Повишаването на съотношенията окислена /редуцирана форма се счита като показателно за установяване на оксидативен стрес.
Глутатионът има няколко функции:
- Той е основният ендогенен антиоксидант, които участва пряко в неутрализиране на свободните радикали и ROS ( Reactive oxygen species ) , както и в поддържането на екзогенни антиоксиданти, като витамините С и Е, в тeхните редуцирани форми.
- участва в регулирането на NO – цикълa, който е от съществено значение за жизнените процеси.
- Чрез преки конюгации, глутатионът детоксикира много ксенобиотици и канцерогени – органични и неорганични съединения, включително тежки метали като живак, олово и арсен.
Появата на дефицит може да е резултат от:
- заболявания, водещи до повишена нужда от глутатион
- дефицит на аминокиселините, необходими за синтезата на глутатион
- заболявания, водещи до подтискане формирането на глутатион
