Публикувано на

Фаза на Аз-а или когато детето каже “Искам!”

След първата годинка започва нова фаза от развитието на детето. Това е така наречената фаза на Аз-а. Тя приключва между третата и четвъртата година. Разделението на развитие на детето на периоди е условно. Всяко дете на първо място следва своето индивидуално развитие, а фазите може да се наблюдават в по-ранна или по-късна от посочената възраст.

Фазата на Аз-а е фаза на развиване на индивидуалността, на първите осъзнати взаимоотношения с връстниците и на първите “да” и “не” на малкия човек.

Отрицанието “Не” дава на детето непозната до тогава сила. Тя е особено привлекателна с това, че детското “не” може да повлияе и на околните, когато те се съобразяват с него. То усеща, че има власт само да избира, а не просто да следва желанията на мама. Намесата на възрастните,  в най-добрия случай трябва да бъде премерена и да не води до крайно отхвърляне на детето от типа: “Ти си лош”, “Мама ще ти се разсърди”, “Не те обичам такъв” и т.н.

В нашето общество е широко възприет възгледа на “доброто възпитание”, който се изразява в това, детето да е послушно, да дава всичките си играчки на другите, да не се кара с тях, да не вика или протестира. Но нека направим паралел с възрастен –  който никога не изразява яда си, винаги гледа да е угоден на околните, изпълнителен е, дори когато това сериозно го измъчва, страхува се от конфликти, за да не загуби одобрението на близки и колеги. Сигурно не бихте желали това да бъде вашето дете, когато порасне.

Най-благоприятният вариант е този, в който родителите успяват да се поставят на мястото на детето и да разберат специалните причини за неговото “не”. Ако приемат  реалистичните желания на детето си и спокойно, но категорично отхвърлят нереалистичните. Така ще му помогнат да взима самостоятелни решения и да зачита това право на околните. Важно е детето да израства с усещането, че има право на отказ и лично мнение, да разбира, че някои от поведенията му не са одобрени от близките му, но това не променя факта, че го обичат и ценят.

В тази възраст детето е достатъчно зряло, за да е в състояние да изпитва  чувства на гняв, яд, желание за мъст и подобни. Ако редовно родителите потъпкват изявата им, дори когато реакцията им е съвсем адекватна (карат го да яде, когато то не желае, да даде играчка, с която тъкмо се е заиграло или прекъсват интересно занимание, защото бързат да го обличат за излизане), детето свиква да потиска чувствата си, да ги “преглъща”, което съвсем не води до заличаването им. Те се натрупват в него под формата на задържана енергия и затормозяват и възпрепятстват естественото функциониране на малкия, а по-късно – на порасналия човек.

Важно е да се направи баланс в зачитането на детското “Не” – родителите да си дадат сметка кога го фрустрират, защото им е по-удобно и кога, защото детето иска прекаленo много неща. Например, нормално е да не иска да се откъсне от интересно филмче, за да излезе навън, да иска да продължи боричкането с татко, вместо да си ляга точно сега, да иска да си запази любимата играчка, вместо да я преотстъпва на някой друг. Но не е нормално да стои един час в морето, да бърка в очите на друго дете, да изяде три парчета торта, да руши обзавеждането в дома и т.н.

Ключово е отношението, с което родителите отхвърлят. В тази ситуация трябва да бъдат уверен възрастен, който знае какво прави и не родител на ръба на нервна криза, който се чувства безпомощен пред капризите на детето.

В тази възраст малкият човек опознава собствените си граници и тези на околните. Може да добие представа, че всичко му се полага и че с един по-настойчив плач може да получи всичко. Също така може да разбере, че както то има нужда да казва “не” и да отстоява нуждите си, така и другите имат своите желание, нужди  и пространство, с които е нужно да се съобрази. Възможно е и тотално да “забрави” от какво има нужда, да е доволен само когато другите го одобряват, независимо колко напрежение му коства това и колко вина носи ежедневно за това, че не е постъпил правилно.

На добър час на родителите и техните подрастващи деца в този пълен с предизвикателства период!

 

Автор: маг.фарм. Мария Качамакова

blank

Мария е магистър-фармацевт. През 2016 година завършва специализирано обучение за фармацевти на тема Здравословно управление на теглото при Професор д-р Стефка Петрова. Била е автор на редица статии на здравословна тематика във “farma.bg”, “woman.bg”, списание SOhealth. Мими е дългогодишен автор във “Forumzdrave.bg”.

159 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.