Публикувано на

Празнуваме Еньовден и се свързваме с природата

еньовден Бояна Иванова фитотерапевт

По повод празника на билките – Еньовден си говорим за народните поверия, събирането на билки и тяхната лековита сила с Бояна Иванова, фитотерапевт.

  • Здравей Бояна, днес, на 24 юни празнуваме Еньовден – денят на билките, слънцето и тяхната лековита сила. Може ли да ни споделиш какви народни вярвания и обичаи знаем за този ден от българския народен календар?

Първоначално Еньовден е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията за този ден са свързани с култа към слънцето. Традицията на празника произлиза от славянските фолклорни обичаи и до ден днешен се празнува в повечето славянски държави. Вярванията са, че на този ден започва далечното начало на зимата. Преди да потегли по своя дълъг път към зимата слънцето се „окъпва“ във водоизточниците и прави водата лековита. Вярва се още, че росата на Еньовден е с особена лечебна сила, защото слънцето се „отърсило“ в нея. Според народните обичаи на този ден всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Друго поверие за празника гласи, че на този ден, когато изгрява Слънцето „трепти“ и който го види, ще бъде здрав през цялата годината. Точно по изгрев слънце, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Вярва се, че човекът ще бъде здрав през годината ако сянката му се отразява цяла. В сегашни дни най-често свързваме Еньовден с бране на лековити билки. Според поверието на този ден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябвало да са точно „77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име.

  • Наистина ли билките са най-лековити точно на Еньовден?

Истина е, че през този месец от годината има голямо разнообразие на билки, които можем да си наберем, но не е задължително да ги берем само на Еньовден. Една билка е по-лековита, когато съдържа голямо количеството на полезни фитосъединения, е изсушена и съхранявана правилно. Количеството на лечебни съединения в билките се определя от редица природни фактори през годината като продължителност на слънцегреенето, валежите, както и от конкретния район в който расте.

Когато събираме билки, е важно да бъде от чисти райони, които не са замърсени с тежки метали, пестициди, други химически вещества, животински или битови отпадъци. За брането можем да използваме текстилни торби, а не найлонови като внимаваме билките да не се мачкат, уплътняват и запарват. Събраните билки, преди да оставим да се сушат е редно да почистим от загнили части на билката, попаднали други растения, камъчета и пръст. За да запазят своите лечебни качества билките съхраоняваме у дома в стъклен бъркан, метална кутия или хартиен плик на тъкмо и сухо място без директна светлина и далеч от печка.

  • Би ли ни да съвет кой месец трябва да се бере дадена билка, за да бъде лековита? Има ли общо правило или е специфично за всяка билка билки?

Периодът, подходящ за бране на билките, се определя от това коя част на растението събираме с лечебна цел. Имаме общи насоки за бране при различните части на билките: за кори, корени, листа, стръкове, цветове и т.н. като от правилата има и редица изключения.

Принципно корени, коренища, грудки и луковици се берат късна есен или рано през пролетта. Корите берем през пролетта в периода от март до май, когато е най-усилено движението на сокове. Листни, цветни и стъблени пъпки берем през пролетта преди да се развият, в месеците март – април.  Листа могат да се берат както преди цъфтежа, по време или след цъфтежа на билката. Тъй като е специфично за различните билки е най-добре да се информираме от справочник за конкретната билка.

Стръкове се берат в началото на цъфтежа или по време на пълен цъфтеж преди образуване на плодове. Цветове и съцветия събираме в началото на цъфтежа или при пълен цъфтеж. Месестите плодове (боровинка черна и червена, бъз черен, касис, къпина, малина, офика, ягода горска и др.) се берат след като са узрели напълно. Сухите плодове на копър, анасон, резене и др. непосредствено преди пълното им узряване.

  • Ще споделиш ли с нас няколко от най-лековитите български билки?

Много трудно бихме могли да подберем най-лековитите билки, тъй като в практиката активно се ползват над 350 български билки, които помагат при най-различни състояния. Когато ги съчетаваме в билкови рецепти можем да комбинираме различния им начин на действие и да подсилим общия терапевтичен ефект.

Ще споделя няколко билки, които имат много разнообразни действия по отношение на различни системи в тялото и поради това присъстват доста често в билковите рецепти. Това са стрък от жълт кантарион, цвят от лечебен лопен, цвят от лайка, лист маточина и корен глухарче. Жълтият кантарион ще срещнете както в рецепти за балансиране на нервите така и като противовъзпалително и антибактериално средство в рецепти за подобряване на храносмилането. Лечебният лопен влияе благотворно както при възпаления на горните дихателни пътища, така и на възпалителни заболявания на черва и други. Лайката е основно спазмолитично средство при менструални болки, подуване и болки в корема, както и успокояващо нервната система средство. Маточината включваме както в рецепти за храносмилане, така и като успокояващо средство при сърдечна невроза и безпокойство.

  • Бояна, благодаря ти за този интересен и полезен разговор.

Интервю за ForumZdrave.bg на Мария Качамакова


Бояна Иванова е квалифициран фитотерапевт и консултант по балансирано хранене. Тя е дипломиран магистър по „фармация“ и специалист по „Лечебни растения и фитопродукти”. С удоволствие споделя знанията и опита си в областта, като автор на публикации и лектор на тематични семинари. Повече информация за нейната практика ще откриете тук: https://www.vitanaturale.eu

Автор: маг.фарм. Мария Качамакова

blank

Мария е магистър-фармацевт. През 2016 година завършва специализирано обучение за фармацевти на тема Здравословно управление на теглото при Професор д-р Стефка Петрова. Била е автор на редица статии на здравословна тематика във “farma.bg”, “woman.bg”, списание SOhealth. Мими е дългогодишен автор във “Forumzdrave.bg”.

158 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.