Публикувано на

Как да се справим с депресията – теория на безпомощността

депресия

Да се чувстваме тъжни, да ни е мъчно за някого или нещо, е част от живота. Дори се приема като естествена стратегия за справяне при загуба или друг труден момент. Функцията на тъгата е да се изолираме, да се вгледаме в себе си, да преосмислим дадени аспекти от живота и чрез пасивността си да съберем сили за предстояща промяна или за да се върнем отново към активен живот. В този смисъл тъгата е не само нормална човешка емоция, но и полезна.

Когато обаче става въпрос за продължително емоционално състояние, в което изпитваме мъка, говорим вече за депресия. Освен тъгата, депресията има и няколко други симптома:

  • отчаяние, безнадеждност и безсмислие
  • чувство на безпомощност
  • вина
  • загуба на увереност
  • безразличие към всичко и всички
  • липса на мотивация
  • хронична умора, липса на енергия, физическо изтощение
  • трудности в концентрацията, нарушения на паметта
  • пасивност
  • неспособност за изпитване на удоволствие
  • мисли или опити за самоубийство
  • загуба на апетит или увеличен апетит
  • проблеми със съня
  • изолация, социално отдръпване

Има различни теории за депресията. По-долу ще представя една от тях.

Теорията за заучената безпомощност

Терминът “заучена безпомощност” е въведен от Мартин Селигман след като забелязва, че кучета, които са били травмирани и не са имали възможност да избягат, в последствие не се възползват от възможността за бягство, когато такава се появи. Т.е. ако някой е бил в травмираща ситуация, без да има изход от нея, в последствие дори обективно да има изход от последваща травмираща ситуация, той се държи така сякаш е отново безпомощен.

Подобна тенденция Селигман вижда при хората, страдащи от депресия-сякаш те нямат контрол върху живота си и са се “научили” да бъдат безпомощни в момент, в който нещата всъщност зависят от тях.

С натрупване на научи изследвания се появява въпросът за вината при депресията, който се оказва проблем за Теорията на заучената безпомощност. Ако някой се възприема като безпомощен, тогава от къде идва вината, която кара хората да търсят в себе си отговорност за случващото се и да се самокритикуват за лошите резултати в живота си.

Така се налага Теорията за заучената безпомощност да бъде ревизирана. В резултат се установява, че хората възприемат причините, поради които страдат по различен начин. Могат да ги оценят като вътрешни, когато са причинени от някой аспект на личността като положени усилия, притежавани умения, черти на характера и т.н. Могат да ги оценят и като външни, идващи от аспектите на света-обстоятелства, друг човек, късмет и т.н.

Важно е също, че причините за депресията могат да се възприемат като стабилни или нестабилни. Стабилни са, ако са устойчиви във времето. Такива са уменията, житейските обстоятелства и т.н. Нестабилни са, ако са характерни само за времето на дадено събитие-конкретно положени усилия, късмет и т.н.

Причините могат да бъдат глобални или специфични. Глобалните са характерни за повечето моменти от живота на човека, а специфичните се отнасят само за определени ситуации или житейски сфери.

На базата на всичко това се предполага, че хората развиват собствени стилове на възприятие за причините за събитията в живота им. Един определен стил е характерен за хората, предразположени или страдащи от депресия. Те обикновено приписват отрицателни резултати в живота си на вътрешни, стабилни, глобални причини и отдават положителните събития на външни, нестабилни, специфични причини. Успехите се считат за нещо временно, което няма да има отражение в бъдещето. Реакцията на неуспех определя и депресивността. Ако причината за неуспеха се възприема като вътрешна и стабилна, това може да доведе до хронифициране на депресията.

Идеи за терапия на депресията според Теорията за заучената безпомощност:

Не е разработен начин за работа с депресията на базата на Теорията за заучената безпомощност. Селигман обаче предполага, че може да се следват няколко насоки.
Човекът, страдащ от депресия, трябва да се постави в среда, която да възстанови чувството за контрол. Това може да е адекватна болнична среда, в която пациентът ще изпита чувство на контрол над ежедневните събития. Също може да се обучи пациентът на необходимите умения, така че действително да започне да контролира средата си. Селигман предлага да се работи и върху възприятието за средата, така че пациентът да се откаже от нереалистичните си цели, които е безпомощен да постигне и да ги замени с по-реалистични и контролируеми цели. Като цяло се акцентира на трениране на нов стил на възприятие на събитията в живота.

Разбира се, макар и широко изследвана, темата за индивидуалния стил на възприемане на депресията оставя някои въпроси. Например тази нагласа стабилна и последователна ли е? Опитът променя ли тези стилове? Депресивното възприемане на света е често генерализирано и изкривено, но може и да е поне отчасти във връзка с реалността. Реалистични ли са тогава прогнозите на депресивните хора за реалността? В крайна сметка последните изследвания показват, че този стил не е причина за депресията, но е рисков фактор, заедно с много други такива.

Друга техника за справяне с депресивните състояния разглежда теорията на стимулите – научете повече за нея в статията: https://forumzdrave.bg/teoriya-na-stimulite/


Автор: Марина Стойчовска

Фейсбук: https://www.facebook.com/psychologycenteramarna/

Уебсайт: https://www.amarna-bg.com/contacts/

За контакти: 0886 735 585

Източник: https://www.freepsychotherapybooks.org/…/cognitive-and-beh…/

Автор: Марина Стойчовска, психотерапевт

blank

Марина Стойчовска е завършила СУ “Св.Климент Охридски”, специалност “Клинична и консултативна психология”, като се специализира в областта на психотерапията. Създава “Кабинет за психологически консултации и психотерапия Амарна” през 2009г. с цел да помага и подкрепя хората в справянето им с различни проблеми и трудности чрез: индивидуално консултиране и психотерапия; групи за личен опит по психодрама; семинари и курсове; групи за тийнейджъри.

Follow

10 posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.