Нощната слепота представлява намалена способност да се вижда в полумрак или тъмнина. Този термин се използва също и за състояние, при което времето, необходимо на очите да се адаптират в тъмнина, е по-продължително от нормалното. Нощната слепота е наричана още “кокоша слепота“. Добре известно е, че ретината се състои от два вида зрителни рецептори: пръчици, отговарящи за черно-бялото виждане, и колбички, отговарящи за цветното зрение.
Зрението в полумрак и тъмнина е неясно поради връзките между фоторецепторите и нервните клетки, които предават зрителната информация към мозъка. Колбичките, в сравнение с пръчиците, предават сетивните импулси по-прецизно с помощта на повече нервни влакна посредници.
Причини:
- Най-честата причина за проява на нощна слепота е недостигът на витамин А. Обикновено това е един от първите признаци за дефицита му.
- Недостигът на цинк е сред основните причини, тъй като се оказва, че той е също толкова необходим, колкото и витамин А, за здравото зрение.
- Сухотата на окото (ксерофталмия) е все по-често разпространена, поради продължителната работа с компютър. Характеризира се със сухота на роговицата и конюнктивата (ципата, която покрива вътрешната повърхност на клепачите и откритата част на окото). Хроничната сухота на окото може да стане причина за кокоша слепота и чувствителност на окото при силно слънце.
- Недоброто функциoнално състояние на черния дроб при различни заболявания може да влоши метаболизма на витамин А. Последното смущава и доброто зрение при слаба осветеност.
- Някои сериозни офталмологични заболявания като катаракта, пигментен ретинит и дегенерация на макулата включват в симптоматиката си нощна слепота.
Диагностика:
Диагностиката на това състояние се извършва от офталмолог като се прилагат няколко диагностични процедури. Прави се оценка на тежестта на състоянието, от кога се е появило и как се развива във времето.
Лечение:
Тъй като този симптом може да се дължи и на сериозно заболяване, към лечение трябва да се прибягва само след консултация с опитен офталмолог.
Стандартното лечение на нощната слепота включва прием на хранителни добавки, които съдържат витамин А. Разработени се и устройства за нощно виждане, които асистират на лица с подобен проблем.
Като предпазна мярка хората с нощна слепота не трябва да управляват превозни средства привечер или нощем.
Приемът на хранителни добавки, съдържащи витамин А, може ефикасно да излекува това състояние, ако причината му се корени именно в недостига на този витамин. В естествена форма витамин А можем да си набавим от следните храни: млечни продукти, яйчен жълтък, черен дроб и някои видове риба.
Внимание! При бременност приемът на витамин А трябва да се контролира от лекуващия лекар.
Друг да начин да си набавим витамин А е с приема на плодове и зеленчуци, богати на бета-каротин. В организма последният се превръща във витамин А. Храни, богати на бета-каротин са: маруля, манго, папая, сладки картофи, диня, моркови, пъпеш, тиква, спанак, броколи и кайсии.
Приемът на цинк също може да е в помощ за подобряване на зрението. Цинкът спомага за транспортирането на витамин А до черния дроб и приемът му до 25 мг дневно е препоръчителен.
Омега-3 мастните киселини, които се съдържат в рибеното масло, спомагат за образуване на зрителен пигмент, който подобрява зрението на тъмно.
Някои билкови препарати също се препоръчват: боровинка, глухарче, очанка, див морков, пасифлора, листа от жълт лапад.
Терапията с оцветена светлина е друг алтернативен подход към заболяването. При тази терапия пациентите гледат през апарат, който преминава през 11 цветови вълнови сектора.
И все пак, да не забравяме известната народна мъдрост, че заекът никога не носи очила, защото си хапва морковчета.
За автора: маг.фарм. Бояна Иванова е фитотерапевт и консултант по балансирано хранене. За контакти: Тел: 0884-789-278 / уебсайт: https://www.vitanaturale.eu/
