Сподели, , Google Plus, Pinterest,

Принтирай

Публикувано на

Рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е един от най-честите. Той е един от карциномите и заедно с рака на белия дроб и млечната жлеза бележат най-висок ръст през последните 2-3 десетилетия. Заболяването се развива най-често във възрастта от 40 до 60 години.

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ. Заболеваемостта от рак на дебелото черво е различна в различните райони на света.В Африка и Югоизточна Азия тя е много малка, а в Европа е голяма и най-голяма-в САЩ, Канада,Австралия, Нова Зеландия.   За България, по данни на Националния онкологичен център, заболяемостта от рак на  правото и дебелото черво заедно за 1987 г. е 26.6:100 000 население, с което заема трето място след рака на белия дроб и млечната жлеза. Според повечето статистики, честотата на рака на дебелото и на правото черво е приблизително еднаква.

ЕТИОЛОГИЯ. Полипите и вилозните тумори са язвена преканцероза и са причина за развитие на рак в 30% от рака на дебелото черво в съчетание с полипоза. Други етиологични фактори са хроничният улцерозен колит, болестта на Крон, операцията на Coffey (имплантация на пикочоповодите в сигмата). Географските разлики в заболяемостта не са свързани с етнически особености, а-с условията на околната среда и начина на хранене.

Заболяемостта в Европа е 10 пъти по-голяма от африканските страни. Проучванията в тази насока показват, че население с висока заболяемост употребява по-малко целулозни храни (зеленчуци, плодове) и повече месо и животински мазнини. Това води до голяма екскреция на холестерол, жлъчни соли и до промени в анаеробната чревна флора, която образува в тях канцерогенни дезоксихолати. Остатъците на богатата на целулоза храна в дебелото черво имат свойството да абсорбират и неутрализират действието на образуващите се канцерогени. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя пасажа на химуса, с което удължава действието на канцерогените върху лигавицата. Повишаването на киселинността на чревния химус ( с месо и месни храни) същи влияе неблагоприятно, повишавайки риска от рак. Не без знaчение са също увеличените концентрации в храните на пестициди, различни химични стабилизатори и колоранти, радиокативни вещества и други.

Локализацията на рака на дебелото черво най-често е в областта на сигмата и цекума.

Ракът на дебелото черво се характеризира с бавен растеж, дълго време не преминава извън границата на червото и късно метастазира.

КЛИНИЧНА КАРТИНА. Тя зависи от локализацията на процеса, от стадия на развитие, от наличието на усложнения, от морфологичната характеристика на тумора. Ранният стадий на болестта протича без клинична симптоматика или със слабо изразени нехарактерни коремни оплаквания-тежест след нахранване, чувство за подуване на корема, метеоризъм, оригвания, слаби болки, имащи характер на колики. Клиничната симптоматика става по-изразена при уголемяване на тумора и при дълбока инфилтрация на чревната стена, което нарушава функцията на червото.

Болката в корема е един от най-честите и ранните симптоми. Той се установява при 80-90% от болните.

Диспептичните оплаквания или чревният дискомфорт са важни елементи от клиничната картина на рака на дебелото черво. Те се изразяват в чувство на тежест в корема, периодично подуване, метеоризъм, куркане, гадене и по-рядко-повръщане, намаляване на апетита.

Симптомите, дължащи се на промени в чревния пасаж-запек, диария, редуване на запек с диария, куркане, коликообразни болки, се обуславят от стеснение на чревния лумен от раковия процес.

Патологични изхождания-кръв, слуз, гной, се наблюдават при 40-50% от болните, и то предимно-при дистална локализация (низходящо черво, сигма).

Симптомите на общо разстройство на организма се установяват при голяма част от болните. Такива са: анемия, безманифестно кръвотечение, обща слабост, бърза уморяемост, немотивирано отслабване, повишена температура. Тези признаци са особено характерни за рак на цекума и възходящото черво.

Ракът на дебелото черво дава следните усложнения: остра червна непроходимост, гнойно възпаление и перфорация на червото, прорастване в съседни органи, кръвотечение.

ДИАГНОЗАТА се основава на данните от анамнезата, обективния статус, ендоскопията, биопсията и рентгеноконтрастното изследване, а също-от ултразвуковото изследване на коремните органи и компютърната томография.  ТРЯБВА ДА СЕ ОБРЪЩА МНОГО СЕРИОЗНО ВНИМАНИЕ НА НАЧАЛНИТЕ ДИСПЕПТИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ, НА ПРОДЪЛЖАВАЩИ БОЛКИ В КОРЕМА, СВЪРЗАНИ С ЧРЕВНО РАЗСТРОЙСТВО(ЗАПЕК, ДИАРИЯ), КУРКАНЕ, МЕТЕОРИЗЪМ, НАЛИЧИЕ НА КРЪВ, СЛУЗ В ИЗПРАЖНЕНИЯТА, ОСТЛАБВАНЕ. От физикалния статус голямо значение имат данните за анемия (бледост на кожата и видимите лигавици), палпацията на тумор по хода на дебелото черво, аускултация на куркане.

Лабораторните изследвания на кръв, урина, изпражнения имат повече общоклинично значение и допълват диагнозата.

КОЛОНОСКОПСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ИМА ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДИАГНОЗАТА. Много голямо значение има и иригоскопията, и иригографията с бариева каша или с двоен контраст с въздух.

ЛЕЧЕНИЕ. То е оперативно. Рентгенотерапията и химиотерапията на рака на дебелото черво са неефективни.

Автор: д-р Мая Анкова

One Comment

Leave a Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *