Сподели, , Google Plus, Pinterest,

Принтирай

Публикувано на

Термически обработената растителна храна

pic1(1)

В предишната статия разгледахме млечните продукти и тяхното въздействие спрямо тялото на човека. С това приключваме темата за животинските продукти и преминаваме към растителните. Вървейки нагоре по пирамидата, сега идва ред на термически обработената растителна храна. Да си припомним още един път пирамидата и мястото на термически обработената растителна храна.
pic2(1)
Това е основната храна, която консумират повечето хора, като цяло, дяла на животинската храна е доста по-малко. Горе-долу, по статистически данни от 10 до 30% достига дяла на животинската, а останалата е растителна. Разбира се, тук става въпрос за обработена растителна храна, която вече доста се различава от суровата растителна храна.

Обработка на храната
Под термическа обработка на растителната храна, се има предвид храна, която е минала през следните основни видове обработка: печене (фурна, грил, камък и прочее), варене (задушаване, на пара, под налягане и други), пържене. Съществуват и други видове топлинна обработка.
Като говорим за обработка на храната, ще направим малко отклонение от темата, споменавайки, освен топлинната обработка, че има още два вида, които често се срещат: механическа и химическа. Искам да обърна малко внимание именно на химическата обработка. Един добър пример за химическата обработка е съвременното брашно, което се продава в магазините. В идеалния вариант, би следвало брашното да е просто пшеница, която е само механически разрушена. Но, има хора, които не знаят, че съвременното брашно съдържа около 20 химически компонента и минава през около 20 химически преобразования след меленето. Защо? За да може да се съхранява по-дълго. Например, ако складираме такова брашно, нашите правнуци ще могат да го ползват, то практически няма да се е променило. И вече, това брашно, няма нищо общо с изначалния продукт – пшеницата. Но химическата промишленост не се спира дотук, сега вече от един и същи изходен материал се произвеждат различни продукти, които напълно се различават един от друг. Човек, когато консумира подобни продукти даже не може да разбере от какво те се състоят. В момента, основните базови материали от които се произвеждат продуктите са: първо това е соята, която практически всичката е генно модифицирана, второ това е царевицата и трето пшеницата. Тук няма да се спираме на това колко са вредни химическите продукти, темата подробно я разгледахме в статията „Химическа и синтетическа храна“. Нека сега да се върнем към естествените растителни продукти.
Какво се случва при термическа обработка на растителната храна?
Слуз
При термическа обработка (варене, печене и т.н.) се разрушава целулозата. По-принцип, растителната целулоза не се храносмила в стомаха на човека, тъй като няма ферменти, които да я разрушават. Но целулозата отива за храна на симбиотната микрофлора в червата и вече тази микрофлора дава на човека витамини, аминокиселини и елементи. Другата важна функция на целулозата е стимулация на перисталтиката на червата. По-подробно за целулозата ще разглеждаме в бъдещата статия „Плодове, зеленчуци, сокове, мед“. След разрушаване на целулозата, растителната храна преминава в друга форма, пак доста лошо смилаема от организма, но все пак процесите на храносмилане вървят. Такава храна обаче, в процеса на храносмилане започва да образува слуз, и вместо да стимулира перисталтиката на червата и да чисти организма, тя вече го задръства. Колкото повече е разрушена чрез термична обработка целулозата, толкова повече губи свойството за стимулация на перисталтиката.
Тази слуз, не е толкова концентрирана като слузта, която получаваме от животинските продукти и по-лесно се извежда от организма и най-важното е че е водоразтворима, т.е. ако човека пие достатъчно количество вода, слузта става по-течна и по-лесно се извежда от организма. Да напомня, че от животинските продукти получаваме водонеразтворима слуз. Но, слузта от растителната храна се образува в доста по-големи количества от тази на животинските продукти, тоест ако изядем половин килограм печени картофи, ще получим почти половин килограм слуз. Сещате се, че на тялото после ще му се наложи всичката тази слуз да я изкарва по някакъв начин. А подобна храна, хората ядат всеки ден в големи количества. В растителните продукти спрямо животинските има един, така да го наречем «плюс»: те почти не тровят организма, те почти не съдържат токсични вещества, т.е. замърсяваме тялото основно със шлаки, със тази слуз. Разбира се, модерните технологии, предполагат при отглеждането на растителната храна, тяхната обработка с различни химически препарати и тука също можем да получим замърсяване във вид на токсини.
Още няколко думи за слузта: тя основно се концентрира в стомашно-чревния тракт, задръства го, и той започва да работи все по-бавно и резултата е, че много хора страдат от запек. Тази слуз, като стои в червата, първо започва да гние и ферментира, второ част от нея се засмуква обратно и чрез кръвта тръгва по целия организъм, включително и в подкожна мазнина и в дихателната система в дробовете. И така, започват голямо количество проблеми: настинки, грипове, пневмонии, гнойни проблеми с кожата и т.н., списъка може да бъде доста голям.

Соли
Едно е слузта която получаваме, но има и друг момент: това са солите. Плодовете и зеленчуците съдържат органични киселини (лимонена киселина, ябълкова и други). Различни комбинации от такива киселини, формират специфичния вкус на плода или зеленчука. При термообработка, тези киселини се превръщат в неразтворими соли и тези соли са много тежки за извеждане от организма. Тялото може да извежда някакво количество всеки ден, но то е ограничено. А ние ядем такава храна по много всеки ден, и тези соли започват да се събират в тялото. Най-добрия пример за това, е как децата с времето си губят гъвкавостта. Тези соли се натрупват в костите, връзките, сухожилията, мускулите и ставите. Тези соли са основната причина за проблеми със ставите, които много трудно се лекуват. Освен това, тези соли водят и до камъни в бъбреците, когато бъбреците се опитват да изкарат по-голямо количество соли отколкото могат и солите се събират в самите тях.
В следващата статия, ще разгледаме влиянието на сурови растителни продукти „Ядки, семена и бобови“. Очаквайте скоро.

Дидо Добрев се занимава с консултиране в областта на здравословното хранене съчетано с активни физически натоварвания. Води лекции, семинари и уебинари свързани с въздействието на храната върху човешкия организъм и влиянието на храната на психологическо и емоционално ниво.

facebook: https://www.facebook.com/didodobrevd/
web: http://www.dobrev.eu.com
skype: dobrev_dd

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *