Сподели, , Google Plus, Pinterest,

Принтирай

Публикувано на

Пътуване към цялостта. Мъжкият и женският подход към лечението

Взаимовръзката между различните аспекти на личността не е нещо ново. Ние не сме просто обиталище на ум, чувства, мисли, желания, дух, цели и т.н. Нашето тяло е съвършена, интелигентна машина, въплъщаваща цялостното единение на многоликата ни личност. То е храм, но дори и да сме приели това, ние рядко се свързваме с физическото си тяло. Макар и да познаваме органите си, нервната система, мускулите или реакцията на ензимите, ние рядко преживяваме тялото си като наш дом. По-скоро го използваме като закачалка за красиви дрехи или чекмедже за бързо приготвена храна.

Болестта като учител

Болестта винаги ни сполетява в най-точния момент, дори да не си даваме сметка за това. Тежките диагнози преобръщат приоритетите в живота, нашите вярвания и навици, и заедно с модерната медицина и специалистите, могат да променят коренно живота ни. Но заболяванията не се случват просто така. Години наред ние създаваме плодородна почва за тяхното появяване. Всички аспекти на личността ни работят заедно в тази посока. Дори когато някаква част от нас е оперативно премахната, това не означава, че сме излекувани. Какво би попречило на заболяването да се появи отново на друго място в тялото ни, щом всички предпоставки за това са все още налице?

Върхът на айсберга

Смяна на диетата, емоционална стабилност, промяна на нагласите, позитивни отношения с околните и средата, състрадание, доброта, вяра – това са само първите стъпки към постигане на цялостно подобрение. В OIDA терапия ние стъпваме върху принципите на психосинтезиса* и холистичния метод на автентичните духовни учения, за да разкрием цялата карта на това кои сме ние и къде се намираме в момента. Така можем да добием знание и вяра за решаване на ситуацията, обогатяване на живота си и да внесем чувство за цялостност и смисъл.

Ние сме цялостни същества

Цялостното лечение започва с избор за начина ни на живот и вслушването във вродената, естествена мъдрост на тялото, което обитаваме. В болестта ние сме сами със себе си на бойното поле. Нападението или отстъплението не винаги помагат. Цялостното лечение идва с разбирането, че ние сме завършени същества и всяка наша клетка иска и може да функционира правилно. Когато се обградим с много любов, вяра и доверие в себе си, в собственото си тяло, в духовните ценности и цялостния цикъл на вселената, със сигурност сме на прав път. Това не е гаранция за оздравяване, но със сигурност е начин за обогатяване качеството на живот, без значение ефектите от болестта.

Заболяването е знак, че нещо се случва, че нещо голямо ще се появи на хоризонта. То е като приятел, който ни моли за внимание и търси начин да ни покаже, че сме извън баланс.

Нашият организъм в съвършен инструмент. Но може и да поеме доста натоварване и пренебрегване преди да рухне. Обикновено симптомите се появяват с дълъг списък предишни оплаквания, които сме игнорирали. Това могат да бъдат емоционални сигнали, поведенчески нагласи, цели и задачи, които под стрес довеждат до болест. Да бъдем наясно със себе си и да поемем пълна отговорност за самите нас и средата около ни – това е един изцяло женски модел на лечение. Той признава присъщата ни природа – на цялостни същества.

От друга страна съвременните медицински подходи и професионалисти подхождат с идеи и умения, основани изцяло върху мъжкия подход на лечение, който затвърждава модела, че ние не сме здрави и цялостни, а единствено можем да се придвижваме в тази посока. Фокусът е върху симптома, който е конкретен, измерим и подлежи на наблюдение, допир или може да се чуе. Не се обръща внимание на усещането на пациента или чувството, че нещо не е наред. В общи линии нашето здраве е доверено в ръцете на лекарите, чиято работа е да ни върнат към нашия “нормален” статус. Т.е ние живеем спрямо определи навици, нагласи и правила и щом нашето тяло или съзнание заболеят, отиваме при професионалистите, отстраняваме проблема и продължаваме да живеем по познатия модел. Така животът ни се превръща в опит да запазим „нормалното си функциониране“ в определени граници.

Мъжки и женски модел на лечение

Тук ще се опитаме условно да разграничим мъжкия от женския подход към лечението.
Казваме условно, защото за да постигнем цялостта в лечението, ние минаваме и през двата подхода. Но за да ги разберем по-добре, ще ги разгледаме поотделно. Анне Лагфорд* маркира разликите в подходите така:

Женски подход към лечението:

разглежда нещата в тяхната цялостност
признава личностната взаимосвързаност
създава условия или среда за случване на лечението
предава се, отпуска контрола
прегръща лечебния процес
вярва в силата на по-висш порядък на нещата
сътрудничи с естествения лечебен процес, мъдростта на вселената, семейството, приятелите, медицинските професионалисти, средата
създава възможност за действие, съучастие в собствения лечебен процес с лична отговорност
приема процеса на лечение без гаранции, приема изненадите
поддържа отношение на внимание и любов, прощава и отдава състрадание, функционира в отворена система
използва творческото подсъзнание като инструмент за лечение, изразява себе си чрез образи и въображение, създава условия за разгръщане на потенциала на подсъзнанието и ирационалното за развитие, счита симптома за символ, знак, който създава възможности, приключения и чудеса
открива липсващите парчета, включително необяснимото, задава си въпроса „Какво се случва?“
позволява изява на личната ранимост и крехкост, като част от лечението
ангажира се и се фокусира в живота
вижда заболяването като лупа, с която открива смисъла в живота, изразява нужди и желания, вместо да се фокусира върху симптома
разбира процеса и знае, че естествено нещата се трансформират отвътре навън

Мъжки подход към лечението:

разглежда нещата в тяхната частност
приема, че човек се движи към цялостта
работи върху симптома
стреми се към устойчивост
защитава се от процеса, гледа на него като на атака
делегира отговорността на медицинския експерт, работи с причината и следствието
подчинява се на авторитетите и приема тяхната система от вярвания
позволява на професионалистите да имат пълна отговорност и следва техните насоки
желае нещата да са конкретни и ясни, обвързани с краен резултат, работи през форма и структура
притежава нагласата  „Или си по-силен от болестта, или тя те надвива“, гледа на заболяването като на нещо, което трябва да бъде контролирано, стреми се към статуквото и е предпазлив към приемането на модели отвъд медицинските
има силна воля и избирателен подход, работи в затворена система
използва линеен мисловен процес за разбиране на смисъла, фокусира се върху съзнателното и рационалното, определя заболяването като нещо чуждо от себе си, може да изпита вина за това, че е болен, счита заболяването за проблем или грешка
занимава се със симптомите, задава въпроси като „Защо аз?“ или „Къде сбърках?“
подчертава личната устойчивост и липса на ранимост
ангажира се и се фокусира върху смъртта
вижда заболяването като статично, фиксирано нещо, което не е добре дошло, търси яснота и конкретика
разбира, че процесът на цялостно лечение идва отвън навътре и търси знание, за да израсне.

Пътуване към цялостта

Обикновено съвременната медицина гледа на заболяването в неговата частност, а не на цялостта му и взаимовръзките му със средата. Медиците са високо квалифицирани професионалисти, продукт на една специфична образователна система. Тяхната професионална рамка включва лечение на заболяванията и облекчаване на симптомите, което е необходимо за намаляване на болката и неразположенията и често спасява животи. С помощта на съвременната медицинска техника може бързо и ефективно да се отстрани даден симптом, но в много случаи това е най-добрата интервенция.

Независимо дали е оперативно, чрез радиационно облъчване или медикаментозно, симптомът ни получава ясно послание, че е нежелан, неоценен и няма на какво да научи пациента. Но често в живота ни вместо да сме излекувани, попадаме във времена ремисия, докато отново не ни връхлети познатата симптоматика – този път на ново място и с нова сила.
Едва докато не се срещнем с тежко заболяване, което заплашва живота ни, ние не обръщаме внимание на цялостната ситуация. Заболяването може да бъде страхотен учител – на лични ценности и смисъл. То е повратната точка за трансформация и пренареждане на приоритети и цели. То може да бъде много добър личен мотиватор и приятел. Стига да успеем да интегрираме и мъжкия, и женския подход към лечението си.

Цялостното лечение е процес, който включва и двата подхода в съвършен синтез и баланс. Това изисква много смелост и кураж, за да следваме непознатата пътека. И дори още по-голяма вяра, за да знаем, че сме водени от основната сила във вселената, която в OIDA наричаме Любов. Така поемаме пълна отговорност за себе си, връзките си с другите, разкриваме вътрешната си сила, мъдрост и посока в живота. Това включва много ентусиазъм, решителност и работа. Но си струва.

* Psychosynthesis Medicine and Bio-Psychosynthesis, by Roberto Assagioli
** източник The Feminine Approach in Healing, Anne Langford, Ph.D.

Институт за OIDA терапия организира редица събития за цялостно хармонизиране. Повече информация може да намерите на  www.oida.bg както и фейсбук страницата ни  www.facebook.com/OIDATherapyIsntitute

Петя Гиева е психотерапевт, лектор, водещ на групи за личностно развитие, съосновател на Института за ОИДА Терапия в България. Ученичка на Парамадвайти Свами успешно прилага ОИДА терапия в личните си търсения за хармония и здраве.

Да пребориш най-страшната диагноза с диета и вяра в ‘Здравето отблизо’

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *