Сподели, , Google Plus, Pinterest,

Принтирай

Публикувано на

Лечебните медитации разкриват посланието на симптомите на нашите заболяванията

Лечебните медитации могат да бъдат мощен инструмент за откриване на корена на едно заболяване. Чрез тях можем да си помогнем в разбирането за възможните значения на симптомите и какво е необходимо, за да ги доведем до цялостно излекуване.

Тук ще се опитаме да разясним повече за значението или обратната връзка, която нашите симптоми ни дават, ще опишем тяхната най-честа функция и ще обсъдим някои притеснения и пречки в използването на лечебните медитации за тази цел.

Симптомът като сигнал за лично израстване

Макар най-често симптомите да са неприятни, те не са наш враг. На практика те изпълняват ролята на естествена система за предупреждение и сигнализация. Погледнати в правилната светлина, те могат да поддържат здравето ни в отлична форма и да ни насочват към личностно израстване.
Симптомите са като мигащата лампичка на таблото на автомобила. Какво правим, когато тя светне?  Дали се отправяме към най-близката бензиностанция, за да презаредим, или отиваме при механик и го молим да я махне веднага? Или пък залепяме скоч върху нея, за да не ни притеснява повече? Защо тогава най-често посещаваме доктора, за да получим единствено облекчение на нашите симптоми? По този начин рискуваме да пропуснем един предупредителен сигнал, които може да ни спести бъдещата катастрофа.

Интелигентността на тялото

Внимателното изследване на историята на заболяванията почти винаги разкрива предупредителни сигнали в един по-ранен етап, които обаче са били пренебрегвани или “замазвани” с медикаменти. За съжаление не сме научени да възприемаме интелигентността на тялото си и възможността му да общува с нас. Ние сме откъснати от този древен език на тялото, точно както сме откъснати и от емоциите си. Приели сме, че да, симптомът ни носи послание, но всичко, което казва е „Отивай при доктора!“
Какво щеше да стане, ако бяхме способни да разбираме симптомите си и използвахме интелигентността си за лечение на тялото, чувствата или духа си? Нека се запитаме от какво имаме нужда и чуем отговорите, които идват от дълбините на съзнанието ни. Толкова ли е странно, в края на краищата, да мислим, че интелигентността, която е създала нашето тяло, може да ни подскаже от какво имаме нужда, за да сме здрави? Каквото и да е създало тялото ни – наречете го Бог, природа, живот или ДНК – е било достатъчно находчиво, за да ни даде глава на раменете. А щом има глава, защо да няма главоболие? И при наличие на главоболие, защо да няма и мисъл, която да ни разкрие какво означава това главоболие?

Мисията и значението на заболяванията

Болестта може едновременно да е проявление на нашия дистрес и нашия опит да облекчим този дистрес. Добре е да мислим, че всички ползи, които едно заболяване може да ни донесе, са средство за разбиране на неговата функция. Д-р Саймънтън* кара своите пациенти да опишат пет ползи, който ракът им е донесъл. Те споделят следните неща:
Имаш разрешение да се измъкнеш от тревожни или трудни ситуации в ежедневието си.”
“Получаваш грижа, внимание и подкрепа от другите хора.”
“Имаш възможността да пренаредиш приоритетите си и да намериш нова перспектива в живота.”
“Откриваш мотивация за личностно развитие и промяна на лоши навици.”
“Няма нужда да откликваш на високите очаквания пред себе си или другите.”

Не е ясно дали тези неща играят роля в причиняването на рака, но дори и така, ползите от едно заболяване могат силно да повлияят на нашата мотивация за постигане на здраве и личностно израстване. Много изследователи насочват усилията си именно в тази посока. Един друг любим психотерапевт, Лесли ЛьоКрон, дава седем подсъзнателни причини за развитието на симптомите:

•    Симптомът може да бъде символна физическа изява на чувство, което иначе няма как да проявиш. Това може да се нарече „Езикът на Органите“ – разбито сърце, неспособност да „смелиш“ нещо, бучка в гърлото и т.н.

•    Симптомите могат да бъдат израз на идея или образ, приета в по-ранен етап от живота. Напр. посланието „Ти си лошо момиче и не заслужаваш нищо“ от детството би могла да доведе до депресия, ниска самооценка, трудности във връзките и себеразрушително поведение в по-късен етап. В известен смисъл ние всички сме били хипнотизирани като деца. Търсим у родителите, учителите, а след това и у приятелите си идея за това кои сме. Образът, който изграждаме за себе си в ранна възраст, често формира нашите подсъзнателни мотиви за поведение, чувства или физиология в по-късен етап от живота ни.

•    Симптомът може да бъде резултат от травматично преживяване, което е силно емоционално и в последствие преувеличено. Такива са корените на фобиите, например страхът от кучета. Дори и такива симптоми да се изразяват най-често поведенчески, те също могат да имат своята физиологична проява като спазми, схващания и др.

•    Симптомите могат да донесат редица ползи, а фокусът на пациента трябва да бъде насочен към това да се радва на ползите, без да бъде болен.

•    Симптомът може да бъде резултат от подсъзнателни идентификации с важен, любим човек в нашия живот. „Болестта на годишнината“ е добре известен феномен в медицината. Хората често се разболяват около датата на годишнината на смъртта на близък човек. Обикновено симптомът е сходен с този, който болният е изпитвал околко събитието. Идентификацията може да бъде прехвърлена и върху измислен герой или историческа личност.

•    Симптомите могат да бъдат и проява на вътрешен конфликт. Възможно е да имаме неудовлетворена нужда или желание, забранено от семейството, приятелите, обществото или самите нас. Симптомът може да ни възспре от проявата на забраненото действие или извършването му символично.

•    Симптомите могат да бъдат резултат от подсъзнателна нужда от самонаказание. Тази динамика идва от хипнозата в детството, за която вече споменахме, където подсъзнателно ние сме приели, че сме лоши и трябва да бъдем наказани. Това може да бъде изява на скрит опит да се настроим към някакво травматично събитие, за което чувстваме отговорност и вина. Децата често се самообвиняват за нещастието на родителите, болестите им, алкохолизма, развода и др. Те носят вината за това дълго и дълбоко в себе си, докато не се прояви като физическа болка, заболяване, провал  във връзките или ниски постижения.

Възможно е повече от един фактор да оказва влияние върху формирането на определен симптом, или дори да открием фактори извън вече описаните. Когато изследваме своите симптоми по време на лечебна медитация, може да се прояви всяка една от по-горните динамики.  За момента проверете дали някакви спомени, образи, сцени или чувства не възникват в съзнанието ви, когато насочвате вниманието си към факторите, които споменахме. Това могат да бъдат полезни подсказки в търсенето на скритото значение на нашите симптоми.

Много лесно се забелязват ползите от едно заболяване в ретроспекция. Ето едно лесно упражнение за това:
Вземете голям лист хартия и в дъното нарисувайте линия на времето с отсечки, да кажем, от пет годишен период. Над тази линия отбележете важни здравословни проблеми, които сте имали през годините – заболявания, хронични болежки, неразположения. Над тях маркирайте важни събития и промени в живота си. Забележете дали има някаква корелация между стресиращите събития и промени и вашето здраве. Бъдете открити, искрени и неосъдителни в преценката за болестта си от тази гледна точка. Много малко хора избират заболяванията си съзнателно. Целта ни тук е да разкрием подсъзнателния отговор на трудната ситуация, за да имаме възможност да подходим по-адекватно към лечението си.

Ролята на лечебните медитации в изследването на симптомите

Дори и да намерим важни ползи в горното упражнение, то си остава един изключително логичен и лявохемисферен начин за анализиране на симптоматиката на заболяването. Един по-простичък и по-директен път за разбиране на сигналите на тялото е да се отпуснем и да фокусираме вниманието си върху образите, които изплуват в ума ни и в медитация да проведем разговор с тях. Питаме защо е там, какво иска от нас, какво се опитва да направи за нас. Лечебните медитации могат да ни преведат през целия този процес в детайли.

Започвайки работа с болестта по този начин, трябва да обърнем внимание на няколко неща. Едно от тях е разликата между диагнозата и личното значение на заболяването.  Не спорим за необходимостта от адекватно конвенционално лечение. Когато разберем състоянието си на това ниво със всичките възможности за лечение, които съвременната медицина може да предложи, необходимо е да вникнем и в това какво е нашето лично значение на симптомите, които тялото ни проявя. За да направим това, трябва да оставим за кратко диагнозата настрани.
Повечето хора, вкл. докторите, не осъзнават, че диагнозата не е истинското нещо. Диагнозата е моделът, по който класифицираме определена съвкупност от симптоми.
Например един пациент със световъртеж и шум в ушите може да бъде диагностициран със синдром на Мениер. Този синдром е описан като „невъзпалително заболяване на вътрешното ухо, причиняващо сериозни смущения в слуховия вестибуларен апарат, характеризирано с намаляване на слуха, вертиго, шум в ушите, често хронично“. С други думи, вашият доктор ви казва, че имате шум в ушите и световъртеж. Диагнозата е просто един етикет. Така съвременната диагноза пропуска да посочи две много важни неща за пациента – какъв е коренът на проблема и каква е посоката на лечението му. Важно е да разберем, че диагнозата е само едно име, а не смъртна присъда.
Когато работим с лечебни медитации, оставяме настрани всичко, което знаем за диагнозата или заболяването и изследваме симптомите – такива, каквито ги усеща нашето тяло. В медитациите каним подсъзнанието си да ни разкрие какво се случва в нас и е необходимо да развием определена нагласа, позволяваща това да се случи без страх или оценка.
Ако все пак се появява някакъв страх или съпротива към това – обръщаме специално внимание. Колко е силна? Как изглежда? Появява ли се като вълнение пред новото или връхлита като панически страх? Една от честите причини за тревожността по време на медитация е страхът, че симптомът ни ще поиска от нас да изоставим нещо много свидно за сърцето ни, нещо, от което трудно ще се лишим. Ако това ви тревожи, отбележете две неща. Първо, не е нужно да правим това, което симптомът ни разкрие. Вместо това, претегляме ползите и рисковете и предприемаме възможно най-безопасния и лесен път на действие, към които ни е подтикнал симптомът. Винаги имаме избор да направим нещо или да поддържаме настоящата ситуация. Второ, понякога лечението изисква големи промени, а понякога – не чак толкова. Често се изненадваме колко малко е нужно, за да променим нещата, в сравнение с това, от което се опасяваме. „Нуждата“ на нашия симптом може да бъде толкова лесна за удовлетворяване и това да ни донесе ползи отвъд очакванията ни.

Как да слушаме симптомите си

Др. Рейчъл Наоми Ремен казва: „Ако имаме хронично заболяване, ние вече имаме връзка с него. Тази връзка обикновено не е най-добрата, която можем да си представим и може да бъде описана като изпълнена с недоверие, враждебност и страх.“** Разговорите в медитация със симптомите или образът, който ги представя могат да разкрият пространство за комуникация, която е била дълго блокирана. Това може да доведе до подобряване на връзката, което се изразява в намаляне на болката, тревожността или депресията, а в много случаи до цялостното подобряване на самото заболяване. В работата ни с лечебните медитации си позволяваме да се отпуснем и да приемем това, което изплува в ума ни. Образите, които срещаме, говорят сами за себе си, а ние от своя страна ги разглеждаме внимателно, поддържайки неосъдителна нагласа и любопитство. Лечебните медитации ни дават именно тази широка перспектива за ситуацията, върху която можем да размишляваме, преживяваме, анализираме, чувстваме и постигаме едно цялостно хармонизиране и трансформация.

*Simonton, O. Carl, M.D., Stephanie Matthews-Simonton, and James L. Creighton. Getting Well Again. New York: Bantam Books, 1992.
Една от класическите книги за връзката между ума и тялото, задължително четиво за онкоболни пациенти и техните семейства. Горещо препоръчвам.
*Leslie LeCron (Dr. Gerald Edelstein Trauma, Trance, and Transformation)
**Remen, Naomi, M.D. Kitchen Table Wisdom: Stories That Heal. New York: Riverhead Books, 1997 Колекция лечебни истории на учители на нашето време

Автор: Петя Гиева
Институт за OIDA терапия стартира провеждането на лечебни медитации всяка седмица, като част от програмата #ПосейЛюбов – програма за цялостно хармонизиране. Повече информация може да намерите на www.oida.bg както и фейсбук страницата ни www.facebook.com/OIDATherapyInstitute

Петя Гиева е психотерапевт, лектор, водещ на групи за личностно развитие, съосновател на Института за ОИДА Терапия в България. Ученичка на Парамадвайти Свами успешно прилага оида терапия в личните си търсения за хармония и здраве.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *